БЪДИ СЕБЕ СИ И ГО НАПРАВИ / Ивайло Тиманов, участник в Plan to Be, пилотна сесия

Последен ден в Тюленово / План да Бъда 2019 / от ляво на дясно – Симеон и Иво

от Ивайло Тиманов

„Почивка, необходима ми е почивка!“ Повтарям си го на ум , но продължавам да работя в офиса. „Часът е 20.15, петък вечер. „Още малко и свършвам, … ще си почина през уикенда, ще презаредя, всичко ще е наред !“ И ето отново е понеделник, а аз се чувствам по-изморен от петък вечер!? „Защо става така всеки път? Е нищо, отпуската ми е след два месеца, ще имам цяла седмица със сигурност ще мога да се възстановя, а сега да се залавям отново за работа, че толкова неща ме чакат“.

Така минава ден след ден, година след година. Умората се трупа, заблуждаваме се, че си почиваме всеки уикенд, всяка отпуска, но осезаем резултат от тези почивки не можем да усетим. Тялото ни напрегнато, схванато, умът блокирал от безбройните мисли за работа, семейство, приятели, роднини. „ Е, така е при всеки, така ще е и при мен. Нищо повече не мога да направя“ Не виждаме изход, намираме си извинения, опитваме едно и също – кафе сутрин да се събудим, фитнес вечер и то не всеки ден, разходка в парка уикенда, почивка за по 7-10 дни в най-добрия случай веднъж през зимата на ски и втори път през лятото на море. Работим здраво, печелим все по-добре, но на следващата година – повтаряме същия модел в по ексцентричен стил, по скъп вариант. Всичките ни усилия обаче не дават желания резултат. „Какво различно да направя? Какво да променя?“  Тогава човек започва да мисли нестандартно – трябва да се откъсна съвсем от ежедневието си – да си сменя ли работата, може би да отида на остров в Тайланд, или в манастир в Тибет, или в някой ашрам в Индия. Да, ясно е че трябва да променя нещо, кардинално за да получа различен резултат – за да се освежа, за да се почувствам човек, за да мога аз да управлявам живота си, а не да се чувствам функция на събитията в него. Това беше моята дилема, това вероятно се питат и много от вас. Тогава съвсем случайно, а може би никак неслучайно, научих за програмата “План да Бъда” (Plan 2 Be) – 10 дни в мълчание, йога, медитация, здравословна и юмейхо терапии. Да опитам или не? В такъв момент човек се обръща към себе си, решава по-скоро по интуиция и вътрешно убеждение от колкото в резултат на дълбок анализ и рационално мислене. И ето ме сред още съмишленици, решили също да участват в програмата, с още толкова терапевти в луксозна вила на приказния бряг на Тюленово. Края на месец април е – времето е облачно, но приятно прохладно, морето тихо, слънцето пробива през облаците от време на време сякаш за да подскаже, че скоро ще огрее мощно за да стопли скалите и водата и ще дойде лято. Това за нас участниците в програмата “План да Бъда” е достатъчно, ние също сме тук и вярваме, че след 10 дни за нас ще бъде „лято“! Първа вечер, след кратко разяснение на правилата, въпроси и отговори, предаваме телефонните си, компютрите, „късаме“ доброволно връзката с цивилизацията за да се отдадем на мълчание и размисъл, на привидно бездействие, което на практика се оказа много активно и дълбоко емоционално зареждане на тялото, умовете и душите ни.  Човек в началото инстинктивно упорства, задава излишни въпроси, на които не може (рано е още) да си отговори – „А защо е нужно да мълча? А, не може ли поне веднъж на ден да си поглеждам телефона? Защо да спазвам точен дневен режим, ами аз си почивам по-добре ако не мисля за конкретен час и правя това което искам в момента, нали все пак търся пълна почивка ? Уфф, правилно ли беше решението ми да дойда тук?“ В такъв момент на дълбоко съмнение единственото правилно решение е да се довериш и да следваш без да мислиш. Със сигурност зад всеки един елемент на програмата е помислено добре, нека просто следвам договорените правила и ще наблюдавам как ми се отразява всичко това.

Първи ден, по програма ставането е в 5.30, но аз се събуждам в 4.00 ч. Чувствам се бодър, излизам на терасата, тъмно е, чувам вълните на морето, мирише на море, решавам да изляза за да играя любимото си тай-чи на брега до изгрев слънце в 6.05 ч. Красиво е, никога не съм посрещал изгрева просто така, за да се полюбувам на гледката. Вълнуващо, трогателно, топло усещане да виждаш как слънчевия диск бавно се издига над хоризонта. Тази гледка е още пред очите ми – и това е може би най-ценното в нея – да виждаш изгрева винаги когато поискаш, независимо от мястото на което си и часа на деня, просто затваряш очи и слънцето изгрява пред теб, стопля лицето и душата ти.

Йога практика с Калина.

„Тук и сега ще си говорим за Йога”, казва Калина цитирайки Патанджали. Никога до сега не се бях занимавал с йога, винаги съм считал (неосведомен и високомерен) че йога е малко превъзнесена същност на елементарна практика за баланс и разтягане на тялото. Каквито и да са били разбиранията ми до сега за йога, след 10 дни истинска практика с компетентен инструктор като Калина,  изпитвам вече дълбоко уважение и откровена привързаност към тази практика. Спортувал съм какво ли не и считам себе си за човек с добра физическа култура и в що-годе добра физическа форма. На третия ден от семинара, след само три поредни практики на „най-елементарните“ според Калина йога асани, ме боляха мускулите по  цялото тяло, особено гърба и врата, което ме принуди да спя по корем няколко нощи. Въпреки това, имах усещането, че чупя вериги, в които тялото ми е сковано, усещах че правя правилните неща и  продължавах с ентусиазъм въпреки болката. Оказа се обаче, че отново съм на грешен път. Осъзнах го, докато правех една от асаните за разтягане на крака и в най-сюблимния момент, когато бях почти със сълзи на очите, към мен се приближи Калина и с нежен но настоятелен глас ми каза „Ивайло успокой дишането!“.  Колкото и налудничево да ми се стори това опитах и чудото стана – продължих да напредвам, но вече без болка и страдание, а с усмивка и спокоен дъх. Тогава си спомних какво прочетох преди време в една от книгите на Норбеков – няма никакво значение колко воля и усилия сте вложили, ако не го направите с положителна емоция и усмивка, резултата който търсите ще е остане непостижима цел.  И в момента продължавам ежедневно да практикувам йога сутрин защото се чувствам добре, защото колкото и невероятно да звучи, ободряващия и тонизиращ ефект от тази практика остава до края на деня, а щом е приятно и има ефект защо да го прекъсвам ?

Юмейхо масаж със Симеон

Бях вземал преди месеци няколко Юмейхо масажа и мислех, че знам какво да очаквам. След интензивните занимания по йога и напрежението в мускулите ми от него, Юмейхо масажа е истински благодат. Симеон – личния ми терапевт, изключително опитен и внимателен, беше като божи дар за тялото ми. Факта, че един терапевт в продължение на 10 дни работи с теб също е от огромно значение. Усещах напредък, ден след ден болката и схващането в отделни части на тялото ми изчезваха, гъвкавостта на врата, гръбнака, плешките и тазобедрените ми стави се подобриха чувствително. За съжаление, няма как да продължа ежедневно с тези масажи, но си оставам фен на тях и ще вземам винаги когато мога.

Артистични динамични практики с Лили

Напълно непозната област за мен. Изобщо нямах представа, нито разбирах в началото каква е целта, защо изобщо правим това. Подчинявах се безпрекословно, без упорство напротив с усмивка и желание  демонстрирах с жестове какво чувствам. Оставих на ръката си да прави каквото иска, да изразява емоцията ми в момента, забравих за изискванията, нормите да е красиво, цветно, разбираемо, просто се усмихвах и правех всичко, което се изискваше от мен. Не крия, че резултата не ме изненада приятно, но в същото време все още помня начина, по който се чувствах – ефирен, свободен, безгрижен. Записването на потока от мисли беше също нещо неразбираемо в началото за мен – с каква цел, защо да записвам, ами ако нищо не мисля. Правех това всеки ден в точно определено време. Първоначално – несръчно с прекъсване откровено казано трудно. Последните дни, имам текстове изписани на един дъх, които когато съпругата ми ги четеше ме попита , а къде е черновата? Няма чернова, всичко просто си е на мястото от първия път!

Пранаяма Йога, визуализации и медитация с Калина

Отново, напълно непозната материя за мен – просто слушам и следвам без да задавам въпроси, само наблюдавам резултата в мен, а той е удивителен. Калина отново ме впечатлява с ерудиция, знания, въображение и вокални умения. Трудно е да се опише толкова лично преживяване от визуализациите и медитацията. За всеки усещането е индивидуално. Практиката продължава 2 часа надвечер от 18.30 до 20.30 ч , след което се чувстваш приятно уморен и напълно психически разтоварен. Медитацията при мен има леко наркотичен ефект. Това е друга реалност – твоята реалност, в която всичко е както ти харесва, както ти го разбираш, както го желаеш – някак несъзнателно, неуправляемо и именно за това магнетично. Ако не са болките в колената и тазобедрените стави, защото тялото ми все още не е привикнало на седене в медитативна поза дълго време, имам желание да остана така  още и още и още.

За храната

Доста странна на вид и на вкус за мен, напълно различна от стандартните храни, с които съм свикнал – месо, тестени и млечни продукти. Е, поне с липсата на кафе нямах проблем, защото и без това кафе не пия. Всичко друго обаче беше ново за мен. Отново, както с йогата, арт терапията и медитацията – доверявам се напълно, ям каквото има и то с усмивка на уста. Е, ям бавно, по-бавно от обикновено за да мога да се насладя на много финния вкус на кашите, пюретата и странния микс от салати. След третия ден удоволствието от храненето вече беше естествено, а не умишлено насаждано от мен. Чувствах се леко, не усещах глад. Липсата на вечеря от начало малко ме стагнира. Съзнателно се питах вечер – „Ти не си ли гладен? Отново провери, наистина ли не си гладен?“ Всичко си беше на ред, не изпитвах глад, съня ми беше дълбок и продължителен, чувствах се перфектно. Знам, че храната е важна за доброто настроение, но не предполагах, че храна от този вид може да има такъв положителен ефект върху тялото и настроението ми. Човек трябва да опита не за ден  два, а по продължително време за усети и след това да се наслади на баланса в тялото си, на липсата на няколкото излишни килограма, на дълбокия и здрав сън, на доброто настроение и жизнен тонус.

Мълчанието

Десет дни пълно мълчание, без телефон, без телевизия, без книга и нищо друго за четене. Звучеше ми малко зловещо в началото, но аз обичам предизвикателствата и бях любопитен, как ще ми се отрази, как ще го понеса, ще се справя ли. Трябва да призная, че ми се получи доста естествено. Не изпитвах нужда от телефон, телевизия или да поддържам разговор с хората около мен. Не се интересувах от нищо освен от собствените си мисли и графика за отделните практики на семинара. Това което трудно преодолях обаче беше инстинктивната нужда, когато се разминавам с хора да ги погледна в очите и да ги поздравя, макар и с поглед. Непривично ми беше да си гледам постоянно в краката и да се държа като бурсук (намръщен, нелюбезен, лош човек). Положителната страна на тази практика обаче ме удиви. След третия ден всичко си дойде на място, както каза Биляна в самото начало, „след третия ден ще ви е все едно и ще го приемете за нещо естествено“. Не само това, след третия ден, когато отпадна естествения отпор към наложената волево от мен практика на мълчането, започнах да осъзнавам, колко много губим в говорене и мислене на нищо. Говорим от куртоазия с приятели и колеги, говорим на маса, говорим до като се разхождаме, говорим за това което не мислим в крайна сметка само говорим без смисъл, без следа в съзнанието ни. В последствие мислим за това което сме казали, кого и как евентуално сме засегнали, как би било тълкувано казаното от нас от хората около нас. Така допълнително губим време и ценна енергия. Всичко това можем да си спестим, ако сме малко по-пестеливи в говоренето си. Следвам просто мотото – По добре не казвай нищо от колкото да кажеш нищо – защото мога цялото това време да използвам пълноценно за да подредя мислите си в мълчание, резултата, от което повярвайте ми се помни с месеци, остава чувство за пълнота и дава смисъл на времето прекарано в мълчание.

Сега, отново съм на работа, отново с телефон в ръка и „развързана“ да говори уста. Отношението ми вече към всичко това е различно. В програмата „План да Бъда“ получих не само желаната от мен истинска почивка, получих ново разбиране за това, кой съм, какво е моето призвание, получих ново възприятие за света около мен. Всъщност толкова е просто и именно за това е толкова трудно за постигане. За да направиш промяна първо трябва да осъзнаеш нуждата от нея и второ, да имаш волята да направиш първите стъпки по новия път. Бъди себе си и го направи!

Как да се освободя от страданието

Това е притча, за която се сетих по повод вчерашен разговор с една жена. Писахме си (разговорът беше виртуален) почти два часа. Не се чувстваше добре. Искаше подкрепа и разбиране. Дадох каквото можах, но наистина всеки сам трябва да се отърве от страданието, от чувството за наказаност, от усещането за неразбраност. Ако всеки един сам не излезе от този капан, няма как да се почуствате обичани и щастливи. Няма как да се харесате на хората, които са около вас, ако не се приемете и не се харесате. Не е лесно, но не е невъзможно. И от там започва всичко. Защото каквото и да правите, за да оздравите физическото си тяло, то няма да има добър резултат, ако не не се освободите от всичко, което сте натрупали в “килера” на душата си. Отървете се от страданието. Наистина. Каквото и да е положението, не забравяйте, че винаги може да бъде и по-лошо. Бъдете благодарни за това, което имате и го обърнете в своя полза. Работата със себе си е най-трудната, плашеща и продължителна. Казвам ви го от опит. Но когато започнеш и когато усетиш промените – няма как да спреш. Правете това, което е най-добро за вас. Наслаждавайте се на живота и бъдете щастливи. Днес. Тук и сега. 

Биляна / 05.03.2019

Ето и притчата:

Един мъж искал да се освободи от страданието и отишъл в будистки храм, за да потърси учител, който да му помогне. Отишъл при Учителя и му казал:
– Учителю, ако медитирам по четири часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?
Учителят го погледнал и отвърнал:
– Ако медитираш по четири часа на ден, вероятно ще са ти необходими десет години.
Мъжът решил, че може да направи и повече, и попитал:
– Учителю, ами ако медитирам по осем часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?
Учителят го погледнал и рекъл:
– Ако медитираш по осем часа на ден, вероятно ще са ти нужни двадесет години.
– Но защо ще ми отнеме повече време, ако медитирам по-дълго?, попитал мъжът.
Учителят отвърнал:
– Ти не си тук, за да жертващ радостта или живота си. Тук си, за да живееш, да бъдеш щастлив и да обичаш. Ако можеш да дадеш най-доброто от себе си за два часа медитация, но вместо това медитираш по осем часа, само ще се измориш, ще се отклониш от целта и няма да се наслаждаваш на живота си. Прави най-доброто по силите си и тогава може би ще научиш, че независимо колко дълго медитираш, можеш да живееш, да обичаш и да бъдеш щастлив.