Моят План да Бъда

текстът е написан от жената, която за 10 дни превърна двете „тежки букви“ МС в

Много Сила,

Много Самостоятелност,

Много Себеутвърждаване и

Много Сбъдване

И така… датата е 29.04.2019г. Велик Ден! Наистина велик. Тогава започна едно от най-вдъхновяващите за мен преживявания, изпълнено с всичко. Вълнение и страх, надежда и съмнение, любов и обвинения, много въпроси, започващи със защо, но и много дълбоки, откровени отговори. И всичко това в общение със себе си, както се оказа, най-личната и интимна връзка. Така започна и продължава да се случва моят План Да Бъда.
10 дни, изпълнени с много трасформиращи практики за душата и тялото.

Нека да ви разкажа…
Сутрин се събуждахме с очакване на изгрева …на скалите – много, много е силно да се раждаш всеки ден с появата на слънцето.
След това започва 2 часа йога практика, което те зарежда с толкова енергия в цялото тяло, че не ти се иска да свършва.
След чудесната закуска, очакваш Юмейхо терапията, която продължава да напомпва тялото ти с енергия.
Следобяд – Арт терапии. Мотивиращи, трансформиращи, питащи, отговарящи. Много скрити емоции излизат наяве и ти става толкова по-леко.
Вечерната медитация и дихателни практики те изпращат толкова лек и доволен в леглото, че единственото, за което можеш да си мечтаеш, е новия изгрев.
И всичко това в Мълчание…
За всички, включително и на мен беше много странно как това ще се случи, но беше толкова хубаво, изненадващо и много пречистващо. В главата ти престават да жужат всякакви мисли и ти става едно леко и хубаво. А и остава доста време да попиташ себе се “Как си?“

Тръгнах към това пътешествие с две букви в багажа МС – множествена склероза. Тежък багаж. Първата йога практика беше трудна, но с всеки следващ ден виждах и усещах голямо подобрение, все по-дълги разходки, повече устойчивост в мускулите, все по-успокоени мисли, все повече вяра. Много силно преживяване за мен беше когато един ден Биляна ми донесе два големи, неравномерни камъка и пред очите ми показа как те прилепнаха един за друг. След това ме остави аз да опитвам. Нещото, което изглеждаше на пръв поглед невъзможно се случи в двете ми ръце. Трудно бих описала с думи това изумление и как се променя мирогледът след такава случка.

В тези 10 дни двете „тежки букви“ МС се превърнаха в Много Сила, Много Самостоятелност, Много Себеутвърждаване и Много Сбъдване…

Три месеца след това аз вървя все по-уверено към моето „съвършено здраве и съм изпълнена с енергия и жизненост“.(Свами Сатянанда)

Тръгнах си от това преживяване (всъщност още не съм си тръгнала) с много мир, много вяра, много по-малко страхове, много сила в тялото и сърцето и повече търпение. Както се вижда тръгнах си разтоварена, но и доста натоварена с нов, вдъхновявяващ и доста по-лек багаж.

Благодаря на Биляна за тази идея, за осъществяването й, и най-вече, за това, че го преживях!
Благодаря на Калина за всичката йога и медитация, на Ани за силното юмейхо и на Лили за арт терапевтирането ми.
И на финала, но не на последно място: )….МНОГО СИ ЗАСЛУЖАВА!!!

Д.

Какво друго ми е нужно в този живот? / Мария Савова, участник в Plan to Be, пилотна сесия

Фрагменти от дневника на Мария Савова, които се публикуват с нейно съгласие

Ден 5:
Изгревът както винаги беше уникален. За първи път видях всяка линия на хоризонта, която разделяше облаците: отличима, в различни цветове и линии. Сякаш някой нареждаше деня. Събуждаше живота.

Стоях на скалите и си мислих: какво друго ми е нужно в този живот? Имам си слънце. Моето вътрешно слънце, което със събуждането ми затопля всяка частица от тялото ми. Сякаш минава през всяка клетка и я озарява отвътре.
Имам хоризонта пред мен, който ми дава толкова голямо пространство и свобода да се движа, развивам и дишам.
Имам душа: която се рее като птичка пред слънцето и хоризонта. Душа в полет и спокойствие!
Имам любов. Тя е навсякъде в мен и около мен: в хората наоколо, в природата, в тишината, във въздуха, който дишам, в светлината. Имам всичко. Просто бъди! <3

Ден 10:
Ето ме все още тук, вярвам или не. Десет пълни дни със себе си. Не знам как да опиша с думи усещанията и ползите от времето прекарано тук.

Толкова много и различни моменти на едно. През терапията на тялото с йога и юмейхо, великите вечерни практики с визуализация и медитация до полубудните нощи в състояние между сън и медитация. И най-прекрасното от всички изживявания: мълчанието. Когато си в себе си, усещаш по-силно и истински всичко, с което влиза в контакт твоето тяло: от храна, упражнения, поглед навън към хоризонта до докосването му от мисли, които още по-дълбоко ме въвеждат бавно и методично към едно непознат вътрешен свят. Току-що си направих едночасова разходка до фара. И този път усетих толкова нови и различни аромати във въздуха, чувах непознати звуци, видях нова шантава птица, която притичаше из полянките и прекрасните изкрящи кристални камъни.
Докато вървях си мислех колко изпускаме от живота когато се страхуваме и му се съпротивляваме. Сякаш можем да променим посоката на вятъра: той е там. Каквото и да правим, пак ще ни издуха натам където не сме били. Единственият начин да му се противопоставим е като се скрием от него. Подобно на всичко, което правим в живота си. Бягаме!

Всъщност успехът и крачките идват когато се изправим срещу страха или всяко комфортно за нас събитие и просто го изживеем. Понякога ще успеем да стъпим категорично и стабилно напред. А друг път – ще се наложи да приемем резултата. И това понякога е дори по-голяма крачка напред. Тук видях, че за да вървиш напред трябва да се довериш на процеса – напълно. Дори когато нещо ни се струва неприятно или глупаво, тогава дори още повече трябва да се доверим, защото има причина да го усещаме именно по този начин.

БЪДИ СЕБЕ СИ И ГО НАПРАВИ / Ивайло Тиманов, участник в Plan to Be, пилотна сесия

Последен ден в Тюленово / План да Бъда 2019 / от ляво на дясно – Симеон и Иво

от Ивайло Тиманов

„Почивка, необходима ми е почивка!“ Повтарям си го на ум , но продължавам да работя в офиса. „Часът е 20.15, петък вечер. „Още малко и свършвам, … ще си почина през уикенда, ще презаредя, всичко ще е наред !“ И ето отново е понеделник, а аз се чувствам по-изморен от петък вечер!? „Защо става така всеки път? Е нищо, отпуската ми е след два месеца, ще имам цяла седмица със сигурност ще мога да се възстановя, а сега да се залавям отново за работа, че толкова неща ме чакат“.

Така минава ден след ден, година след година. Умората се трупа, заблуждаваме се, че си почиваме всеки уикенд, всяка отпуска, но осезаем резултат от тези почивки не можем да усетим. Тялото ни напрегнато, схванато, умът блокирал от безбройните мисли за работа, семейство, приятели, роднини. „ Е, така е при всеки, така ще е и при мен. Нищо повече не мога да направя“ Не виждаме изход, намираме си извинения, опитваме едно и също – кафе сутрин да се събудим, фитнес вечер и то не всеки ден, разходка в парка уикенда, почивка за по 7-10 дни в най-добрия случай веднъж през зимата на ски и втори път през лятото на море. Работим здраво, печелим все по-добре, но на следващата година – повтаряме същия модел в по ексцентричен стил, по скъп вариант. Всичките ни усилия обаче не дават желания резултат. „Какво различно да направя? Какво да променя?“  Тогава човек започва да мисли нестандартно – трябва да се откъсна съвсем от ежедневието си – да си сменя ли работата, може би да отида на остров в Тайланд, или в манастир в Тибет, или в някой ашрам в Индия. Да, ясно е че трябва да променя нещо, кардинално за да получа различен резултат – за да се освежа, за да се почувствам човек, за да мога аз да управлявам живота си, а не да се чувствам функция на събитията в него. Това беше моята дилема, това вероятно се питат и много от вас. Тогава съвсем случайно, а може би никак неслучайно, научих за програмата “План да Бъда” (Plan 2 Be) – 10 дни в мълчание, йога, медитация, здравословна и юмейхо терапии. Да опитам или не? В такъв момент човек се обръща към себе си, решава по-скоро по интуиция и вътрешно убеждение от колкото в резултат на дълбок анализ и рационално мислене. И ето ме сред още съмишленици, решили също да участват в програмата, с още толкова терапевти в луксозна вила на приказния бряг на Тюленово. Края на месец април е – времето е облачно, но приятно прохладно, морето тихо, слънцето пробива през облаците от време на време сякаш за да подскаже, че скоро ще огрее мощно за да стопли скалите и водата и ще дойде лято. Това за нас участниците в програмата “План да Бъда” е достатъчно, ние също сме тук и вярваме, че след 10 дни за нас ще бъде „лято“! Първа вечер, след кратко разяснение на правилата, въпроси и отговори, предаваме телефонните си, компютрите, „късаме“ доброволно връзката с цивилизацията за да се отдадем на мълчание и размисъл, на привидно бездействие, което на практика се оказа много активно и дълбоко емоционално зареждане на тялото, умовете и душите ни.  Човек в началото инстинктивно упорства, задава излишни въпроси, на които не може (рано е още) да си отговори – „А защо е нужно да мълча? А, не може ли поне веднъж на ден да си поглеждам телефона? Защо да спазвам точен дневен режим, ами аз си почивам по-добре ако не мисля за конкретен час и правя това което искам в момента, нали все пак търся пълна почивка ? Уфф, правилно ли беше решението ми да дойда тук?“ В такъв момент на дълбоко съмнение единственото правилно решение е да се довериш и да следваш без да мислиш. Със сигурност зад всеки един елемент на програмата е помислено добре, нека просто следвам договорените правила и ще наблюдавам как ми се отразява всичко това.

Първи ден, по програма ставането е в 5.30, но аз се събуждам в 4.00 ч. Чувствам се бодър, излизам на терасата, тъмно е, чувам вълните на морето, мирише на море, решавам да изляза за да играя любимото си тай-чи на брега до изгрев слънце в 6.05 ч. Красиво е, никога не съм посрещал изгрева просто така, за да се полюбувам на гледката. Вълнуващо, трогателно, топло усещане да виждаш как слънчевия диск бавно се издига над хоризонта. Тази гледка е още пред очите ми – и това е може би най-ценното в нея – да виждаш изгрева винаги когато поискаш, независимо от мястото на което си и часа на деня, просто затваряш очи и слънцето изгрява пред теб, стопля лицето и душата ти.

Йога практика с Калина.

„Тук и сега ще си говорим за Йога”, казва Калина цитирайки Патанджали. Никога до сега не се бях занимавал с йога, винаги съм считал (неосведомен и високомерен) че йога е малко превъзнесена същност на елементарна практика за баланс и разтягане на тялото. Каквито и да са били разбиранията ми до сега за йога, след 10 дни истинска практика с компетентен инструктор като Калина,  изпитвам вече дълбоко уважение и откровена привързаност към тази практика. Спортувал съм какво ли не и считам себе си за човек с добра физическа култура и в що-годе добра физическа форма. На третия ден от семинара, след само три поредни практики на „най-елементарните“ според Калина йога асани, ме боляха мускулите по  цялото тяло, особено гърба и врата, което ме принуди да спя по корем няколко нощи. Въпреки това, имах усещането, че чупя вериги, в които тялото ми е сковано, усещах че правя правилните неща и  продължавах с ентусиазъм въпреки болката. Оказа се обаче, че отново съм на грешен път. Осъзнах го, докато правех една от асаните за разтягане на крака и в най-сюблимния момент, когато бях почти със сълзи на очите, към мен се приближи Калина и с нежен но настоятелен глас ми каза „Ивайло успокой дишането!“.  Колкото и налудничево да ми се стори това опитах и чудото стана – продължих да напредвам, но вече без болка и страдание, а с усмивка и спокоен дъх. Тогава си спомних какво прочетох преди време в една от книгите на Норбеков – няма никакво значение колко воля и усилия сте вложили, ако не го направите с положителна емоция и усмивка, резултата който търсите ще е остане непостижима цел.  И в момента продължавам ежедневно да практикувам йога сутрин защото се чувствам добре, защото колкото и невероятно да звучи, ободряващия и тонизиращ ефект от тази практика остава до края на деня, а щом е приятно и има ефект защо да го прекъсвам ?

Юмейхо масаж със Симеон

Бях вземал преди месеци няколко Юмейхо масажа и мислех, че знам какво да очаквам. След интензивните занимания по йога и напрежението в мускулите ми от него, Юмейхо масажа е истински благодат. Симеон – личния ми терапевт, изключително опитен и внимателен, беше като божи дар за тялото ми. Факта, че един терапевт в продължение на 10 дни работи с теб също е от огромно значение. Усещах напредък, ден след ден болката и схващането в отделни части на тялото ми изчезваха, гъвкавостта на врата, гръбнака, плешките и тазобедрените ми стави се подобриха чувствително. За съжаление, няма как да продължа ежедневно с тези масажи, но си оставам фен на тях и ще вземам винаги когато мога.

Артистични динамични практики с Лили

Напълно непозната област за мен. Изобщо нямах представа, нито разбирах в началото каква е целта, защо изобщо правим това. Подчинявах се безпрекословно, без упорство напротив с усмивка и желание  демонстрирах с жестове какво чувствам. Оставих на ръката си да прави каквото иска, да изразява емоцията ми в момента, забравих за изискванията, нормите да е красиво, цветно, разбираемо, просто се усмихвах и правех всичко, което се изискваше от мен. Не крия, че резултата не ме изненада приятно, но в същото време все още помня начина, по който се чувствах – ефирен, свободен, безгрижен. Записването на потока от мисли беше също нещо неразбираемо в началото за мен – с каква цел, защо да записвам, ами ако нищо не мисля. Правех това всеки ден в точно определено време. Първоначално – несръчно с прекъсване откровено казано трудно. Последните дни, имам текстове изписани на един дъх, които когато съпругата ми ги четеше ме попита , а къде е черновата? Няма чернова, всичко просто си е на мястото от първия път!

Пранаяма Йога, визуализации и медитация с Калина

Отново, напълно непозната материя за мен – просто слушам и следвам без да задавам въпроси, само наблюдавам резултата в мен, а той е удивителен. Калина отново ме впечатлява с ерудиция, знания, въображение и вокални умения. Трудно е да се опише толкова лично преживяване от визуализациите и медитацията. За всеки усещането е индивидуално. Практиката продължава 2 часа надвечер от 18.30 до 20.30 ч , след което се чувстваш приятно уморен и напълно психически разтоварен. Медитацията при мен има леко наркотичен ефект. Това е друга реалност – твоята реалност, в която всичко е както ти харесва, както ти го разбираш, както го желаеш – някак несъзнателно, неуправляемо и именно за това магнетично. Ако не са болките в колената и тазобедрените стави, защото тялото ми все още не е привикнало на седене в медитативна поза дълго време, имам желание да остана така  още и още и още.

За храната

Доста странна на вид и на вкус за мен, напълно различна от стандартните храни, с които съм свикнал – месо, тестени и млечни продукти. Е, поне с липсата на кафе нямах проблем, защото и без това кафе не пия. Всичко друго обаче беше ново за мен. Отново, както с йогата, арт терапията и медитацията – доверявам се напълно, ям каквото има и то с усмивка на уста. Е, ям бавно, по-бавно от обикновено за да мога да се насладя на много финния вкус на кашите, пюретата и странния микс от салати. След третия ден удоволствието от храненето вече беше естествено, а не умишлено насаждано от мен. Чувствах се леко, не усещах глад. Липсата на вечеря от начало малко ме стагнира. Съзнателно се питах вечер – „Ти не си ли гладен? Отново провери, наистина ли не си гладен?“ Всичко си беше на ред, не изпитвах глад, съня ми беше дълбок и продължителен, чувствах се перфектно. Знам, че храната е важна за доброто настроение, но не предполагах, че храна от този вид може да има такъв положителен ефект върху тялото и настроението ми. Човек трябва да опита не за ден  два, а по продължително време за усети и след това да се наслади на баланса в тялото си, на липсата на няколкото излишни килограма, на дълбокия и здрав сън, на доброто настроение и жизнен тонус.

Мълчанието

Десет дни пълно мълчание, без телефон, без телевизия, без книга и нищо друго за четене. Звучеше ми малко зловещо в началото, но аз обичам предизвикателствата и бях любопитен, как ще ми се отрази, как ще го понеса, ще се справя ли. Трябва да призная, че ми се получи доста естествено. Не изпитвах нужда от телефон, телевизия или да поддържам разговор с хората около мен. Не се интересувах от нищо освен от собствените си мисли и графика за отделните практики на семинара. Това което трудно преодолях обаче беше инстинктивната нужда, когато се разминавам с хора да ги погледна в очите и да ги поздравя, макар и с поглед. Непривично ми беше да си гледам постоянно в краката и да се държа като бурсук (намръщен, нелюбезен, лош човек). Положителната страна на тази практика обаче ме удиви. След третия ден всичко си дойде на място, както каза Биляна в самото начало, „след третия ден ще ви е все едно и ще го приемете за нещо естествено“. Не само това, след третия ден, когато отпадна естествения отпор към наложената волево от мен практика на мълчането, започнах да осъзнавам, колко много губим в говорене и мислене на нищо. Говорим от куртоазия с приятели и колеги, говорим на маса, говорим до като се разхождаме, говорим за това което не мислим в крайна сметка само говорим без смисъл, без следа в съзнанието ни. В последствие мислим за това което сме казали, кого и как евентуално сме засегнали, как би било тълкувано казаното от нас от хората около нас. Така допълнително губим време и ценна енергия. Всичко това можем да си спестим, ако сме малко по-пестеливи в говоренето си. Следвам просто мотото – По добре не казвай нищо от колкото да кажеш нищо – защото мога цялото това време да използвам пълноценно за да подредя мислите си в мълчание, резултата, от което повярвайте ми се помни с месеци, остава чувство за пълнота и дава смисъл на времето прекарано в мълчание.

Сега, отново съм на работа, отново с телефон в ръка и „развързана“ да говори уста. Отношението ми вече към всичко това е различно. В програмата „План да Бъда“ получих не само желаната от мен истинска почивка, получих ново разбиране за това, кой съм, какво е моето призвание, получих ново възприятие за света около мен. Всъщност толкова е просто и именно за това е толкова трудно за постигане. За да направиш промяна първо трябва да осъзнаеш нуждата от нея и второ, да имаш волята да направиш първите стъпки по новия път. Бъди себе си и го направи!