КЪРПАТА И ВЪЗЛИТЕ

Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка – красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: „Погледни внимателно, виж!“ Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.

След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти – си кърпа с пет възела. Тези възли са – агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. — След това Буда казал — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? — Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по- стегнати. След това попитал — Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Буда казал:
—Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!

Как да се освободя от страданието

Това е притча, за която се сетих по повод вчерашен разговор с една жена. Писахме си (разговорът беше виртуален) почти два часа. Не се чувстваше добре. Искаше подкрепа и разбиране. Дадох каквото можах, но наистина всеки сам трябва да се отърве от страданието, от чувството за наказаност, от усещането за неразбраност. Ако всеки един сам не излезе от този капан, няма как да се почуствате обичани и щастливи. Няма как да се харесате на хората, които са около вас, ако не се приемете и не се харесате. Не е лесно, но не е невъзможно. И от там започва всичко. Защото каквото и да правите, за да оздравите физическото си тяло, то няма да има добър резултат, ако не не се освободите от всичко, което сте натрупали в “килера” на душата си. Отървете се от страданието. Наистина. Каквото и да е положението, не забравяйте, че винаги може да бъде и по-лошо. Бъдете благодарни за това, което имате и го обърнете в своя полза. Работата със себе си е най-трудната, плашеща и продължителна. Казвам ви го от опит. Но когато започнеш и когато усетиш промените – няма как да спреш. Правете това, което е най-добро за вас. Наслаждавайте се на живота и бъдете щастливи. Днес. Тук и сега. 

Биляна / 05.03.2019

Ето и притчата:

Един мъж искал да се освободи от страданието и отишъл в будистки храм, за да потърси учител, който да му помогне. Отишъл при Учителя и му казал:
– Учителю, ако медитирам по четири часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?
Учителят го погледнал и отвърнал:
– Ако медитираш по четири часа на ден, вероятно ще са ти необходими десет години.
Мъжът решил, че може да направи и повече, и попитал:
– Учителю, ами ако медитирам по осем часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?
Учителят го погледнал и рекъл:
– Ако медитираш по осем часа на ден, вероятно ще са ти нужни двадесет години.
– Но защо ще ми отнеме повече време, ако медитирам по-дълго?, попитал мъжът.
Учителят отвърнал:
– Ти не си тук, за да жертващ радостта или живота си. Тук си, за да живееш, да бъдеш щастлив и да обичаш. Ако можеш да дадеш най-доброто от себе си за два часа медитация, но вместо това медитираш по осем часа, само ще се измориш, ще се отклониш от целта и няма да се наслаждаваш на живота си. Прави най-доброто по силите си и тогава може би ще научиш, че независимо колко дълго медитираш, можеш да живееш, да обичаш и да бъдеш щастлив.