Когато отвориш храма в себе си / Ива Дойчинова

План да Бъда #3. Това име завладя  съзнанието ми. Звучеше като кодово название и завеса, пред която трябва да мина,  без да зная какво крие.

Програмата “Plan to Be“дойде с вниманието към личността на Биляна Савова и с провокацията в името на проекта й.

Познавам Биляна  от дълго време. Като асоциирана част от голямото семейство на „Часът на мама“. Биляна е  каката на Галя, която беше прекрасната „бавачка“ на десетки люти, бесни, ласкави, културни, мили, забавни деца, минали през предаването. Именно Галето ни отвори вратата за една Биляна, която от забележителен арт-директор на сп. Ева, изведнъж се оказа с диагноза МС (множествена склероза). За пръв път именно в „Часът на мама“ Биляна сподели публично за своето заболяване. Посветихме това предаване на Индия, където тя намираше алтернативния начин на лечение. Махнахме диваните от студиото и седяхме на пода, за да ни „настигнат душите ни“. За да вникнем в духа една невойнствена нация, да помислим за другия начин, по който гледаме на себе си, да открием другите пътища.

Биляна във времето направи чудо с откриването на нови посоки. Нейната множествена склероза не просто не я върза в инвалидна количка – промени живота й. Преди това обаче, Биляна даде ново име на съкращението МС – Мога Сам. Обърна живота си според новите си цели, промени начина, по който гледа на света, основа фондация, за да помага на други хора със заболяването. Стана един от будителите на 2018 г. и не само.

Започна да води.

В началото на 2020 г., разбрах, че освен МС-а, с който се разбраха, Биляна  има и вроден проблем със сърцето. Направиха й втора сърдечна операция (успешна от третия опит) в края на декември 2019 и  седмици след това публикува в социалните мрежи  как практикува йога и великолепно владее тялото си. После дойде и поканата за Plan to Be –  половината от решението ми беше взето.

Другата половина дойде от една моя новогодишна идея. Личната ми  2020 г. започна с целеполагането – нали е прието, а и лично взето, започнах да мисля.  Не написах нищо конкретно в цифри, дестинации и планове. На преден план излезе „борба с високомерието“.  Осъзнавах, че нещо в мен вдига як шум в главата ми, породен от диалози от  с хора, с които иначе чудесно се разбирам. Но аз някак си не мога да приема тяхната мяра за моя. И – естествено – искам всички да действат по моята. Това беше другата половина от пътя към  Plan to Be. Търсех промяна.

„Да Бъда“. Без да си създавам очаквания, без да се съревновавам и съдя, без да съм  в утрешния ден с неговите задачи или да доизкусурявам  разговорите от вчера. Исках да чуя вътрешните си гласове, да задълбая в мълчание, да не завися и да не зависят от мен. Да си подаря лично време по трудния начин.

Прочетох изискваният на програмата  и – честно – позабавих решението си. Планът за дисциплина е рестриктивен спрямо всички навици, които осъзнато ми доставят удоволствие.

Четенето, кафето, музиката – отпадат. Виното – и то. Всякакви форми на тютюнопушене, дори IQOS  – също.

Вместо това има:

Посрещане на изгрева. Пълно мълчание. Йога, медитация и  юмейхо терапия – в добри количества. В свободното си време можеш да пишеш и да рисуваш. Да наблюдаваш мислите си, да потъваш в себе си, да медитираш.

Избирам кратката форма на програмата – 5 дни. Класическата е 10. Последните спирки на съпротивлението маха Биляна в едно наше интервю: „Какво се чудиш, колям кеф е!“

„План да Бъда“  се състоя. И все още планът  Е, затова споделям и с вас част от нещата, които се случиха на мен.

Като начало трябва да ви призная, че не е лесно. И не е кратка почивка с много масажи. Пътят си го извървяваш ти лично с помощта на водачи. Не зная как да определя най-точно тези хора, които осветяват тъмните ти улици с фенер. Можеш да им се довериш, можеш  и да не го направиш. Твой и изборът, щом си избрал да бъдеш в плана. Ако ще изживяваш абстиненциите от липсата на близки хора и комуникацията с тях, ако си обявил, че ще мълчиш и няма да отговаряш на никакви мейли, телефони, месинджъри, винени и кафеени изкушения, любимия диалог с книгите – поне да бъде честно. Тръгнал си по път, който те кани в себе си. Така че – старите спирки не са част от него.

Има едно такова клише, че трябва да излизаме от зоните на комфорта си, за да сме истински живи. Всъщност комфортът е дълбоко в нас, но ни е страх да тръгнем по пътя към него. Там – вътре, са задрямали  стари въпроси, нерешени сметки, страхове, навици и зависимости, които сме нарекли свой живот. Запрашено е, непочистено.

„План да Бъда“ беше и е, връщането на дълбокото говорене с мен. Няма да ви кажа как става това, защото е част от взаимен процес и доверие към учителите. Има и кризи. Има съпротива. Има и яд, че го няма бившият комфорт. Докато тази сграда се пропуква, по нея нацъфтяват усмивките от вътрешното ви богатство, цял един свят, който обитава вашето „аз“, пълен с герои, пазители, защитници, храмове и  пещери, откривателство и назоваване.

Ако мога да опиша един обобщен мой ден там, без съвсем личните детайли, защото вашите ще бъдат други, той започва така:

Един доброволец озвучава утрото  с гонг. Бях много впечатлена от тази дама, която правеше много повече от мен.

Излизаме и посрещаме слънцето. Дори и да не се вижда през облаците. . То ни е поканило в този свят – поздравяваме го.

Отваряме тялото си с Айенгар йога. Лечебно наместване на физиката и никак не най-зрелищното.  Но ще си преработите представите за съществуване и място  в пространството .

В часовете за йога ще чуете за пръв път гласа на Калина Радичева. Тя е юмейхо терапевт и преподавател пети дан, йога учител, преводач и съосновател на фондация “МС – Мога сам“. Това е официалната й визитка. Аз бих ви я представила така: кълбо от ерудиция, любопитство, отворени сетива, строгост и приказност. Гласът й е уникален – той прониква през песен, стих, напътствие, разказ. Тя ще ви поведе към тялото, душата и духа ви. Тя води, вие намирате. Много е вероятно, да сте подценявали себе си и да не сте се усещали изобщо. Още по-вероятно е да ви нахлупи перчема върху вироглавия нос и да ви счупи самочувствието, за да си го върнете обратно, по различен начин.

След това идва юмейхо терапевтът ви. През всичките тези дни, той ще чете по тялото ви като психоаналитик как живеете и как мислите. Включително на какъв градус надясно се намира компютъра от средната ос на главата ви. При мен се случи. Включително и това, че аз водя и трудно следвам, дори в тангото J.Юмейхо терапевтът  ще върне  тялото ви към симетрията и ще боли. А след това – току виж се хукнеш да тичаш ненадейно по поляна, дори и от години да не си го правил.

Следва малко свободно време – да запишеш откривателствата, да ги нарисуваш. Можеш  и да подремнеш разбира се, освежен от чудотворен чай.

Обядът  е  богат и здравословен. Това е и последното сериозно хранене за деня. Има плод към 16 ч.  и чай. След това – лекота в стомаха, но и усилена работа.

Идва ред на психотерапевта. Лили Попганчева се заема в малки групи да ви зареди с практики, които да ви помагат в живота от тук насетне. Лили е особен тип в групата на психотерапевтите, доколкото ги познавам от професионалната си практика. Тя не лидира, не парадира и не е фасадна. Не говори така, че да ти се иска да й ръкопляскаш. Подмолно естествена е и постига неща, които биха изглеждали шокиращи в живота извън „План да Бъда“.  Нахвърля с лекота идеи, с които да се събуждаш, начин, по който да ходиш, да се видиш отстрани и да спреш поток от зациклящи мисли… Да нарисуваш вкуса, да танцуваш като луд, да рисуваш без претенции, да прескачаш огън … и повече няма да кажа, за да не ви подготвям за нещо, което трябва да изживеете.

Свободното време е да си напишете или осмислите преживяното и да се подготвите за визуализация и медитация отново с Калина Радичева.

Тези два часа са най-сладостните и трудни от деня. Освободеното съзнание тръгва да обхожда релефа ви отвътре. Влизате в храмове, откривате пещери, спускате се по реки и летите върху крилата на личната си птица. Не знаете дали вие сте творецът на този свят или просто сега започвате да го виждате.   Дадох си сметка, че „видимо“ съм наричала  нещо, което съм наблюдавала извън себе си. Там, вътре, е много по-интересно.

Този вътрешен градеж в един момент кацва върху строгостта на формата и застиналото тяло в медитация. За да се извиси в липса на движение и наблюдаване на мислите. Всеки сам и за себе си може да осъзнава това развитие. Признавам – трудно е, път е, благост е, благоденствие е.

Преобразяване на вътрешността.

Решението, с което излязох от План да Бъда е са се уча да не съдя. Осъзнавам, че „високомерието“, с което бях решила да се преборя в началото на годината всъщност е точно това – осъждам. Труден урок и дълъг. Особено за човек, който се е учил да оказва съпротива в името на справедливостта – както аз я виждам.

За голямата справедливост ще се боря и винаги ще Бъде така. Но вече ще имам повече съюзници отвътре и отвън.

https://tripleeye.bg/podkast/neshtata-ot-zhivota

САМО МЪЛЧАЛИВИЯТ УМ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЛЕКУВАЩ УМ / Дийпак Чопра

Deepak Chopra, co-founder of the Chopra Center for Wellbeing and the founder of the Chopra Foundation.Adam Jeffery | CNBC

Кризите призовават за действие, а кризата COVID-19 предизвика глобални действия, голяма част от които са мотивирани от тревога, страх и несигурност. Но какво да кажем за отделния човек, който чувства страх и е несигурен? Бих искал да предложа отговор, който се основава на мълчаливия ум. Осъзнавам, че този подход може да звучи малко извънземно или грешно схванато „духовно“, но строенето на въздушни замъци или бягство от себе си, не е това, което си мислите за мълчаливия ум.

Мълчаливият ум е свързан с вашето начало, с вашият извор. Всеки от нас разчита на най-горния слой на ума, който е винаги активен, постоянно мисли и чувства. Но когато тези чувства се фиксират върху тревожност, ужас и несигурност, активният ум не може да се измъкне от собствения си омагьосан кръг. Умствената дейност става безполезна за самолечението, точно както бясно движещата се кола, не може да употреби собствените си спирачки, за да спре.

Това, което е необходимо, е зануляване. Но зануляването не само на ниво психика. Вашите мисли са свързани с всяка клетка във вашето тяло и от своя страна те влияят всички видове процеси – имунна реакция, хормонални цикли, сън и цялостния баланс ум-тяло или хомеостазата. Ако активният ум стане объркан и хаотичен, балансът е нарушен навсякъде. Какво да правим?

Преди векове във всяка култура се откривало и приемало по-дълбокото ниво на ума и обичайното разбиране за това ниво, което е безмълвно, спокойно и необезпокоявано, е било свързвано с религиите. В старозаветната заповед пише: „ Замълчи и знай, че аз съм Бог.“ Сега, ако заменим „Бог“ с „твоето начало, твоят извор“, това съобщение ще звучи в съвременните уши по този начин: „Замълчи и знай, че аз съм твоето начало.“ Най-прекият резултат от вслушването в това послание е да започнем да медитираме. А медитацията дава директен достъп до мълчаливия ум.

Обаче има безброй съвременни хора, които са опитвали медитацията и не изпитват този вид нулиране, за което говоря и което е крайно необходимо при криза. Отчасти това се дължи на липсата на последователност – обикновеният човек опитва медитация, но не продължава да я прави, или медитира само, когато му е необходима някаква психологическа подкрепа в стил „лепенка“ за първа помощ.

Но нека погледна малко по-дълбоко, за да ви покажа какво сте пропуснали, защото мълчаливият ум наистина е единственият лечител.

В медицинският университет хомеостазата се описва основно като физическа. Ако бягате сърдечната честота, дишането, притока на кръв към мускулите, храносмилателния процес и др. излизат от равновесие, но след като спрете да бягате, хомеостазата се възстановява. В преживяване с отрицателен край, ако преживеете голям шок, ако реакцията ви е „бий се или бягай“, всичко това ще ви хвърли в краен дисбаланс. Но когато шокът приключи, балансът се възстановява. За съжаление, при постоянна заплаха, както е в момента с COVID-19, шокът не свършва. Обичайната реакция на стрес е проектирана да продължи не повече от няколко минути. Но удължена до дни и седмици, тя се изражда и започва да създава щети.

Повредата първо се появява в психиката. При постоянен стрес хората се чувстват уморени, мърморещи, депресирани, тревожни, раздразнителни, нетърпеливи и т.н. Ако поддържате това напрежение, следващият етап е – умора, летаргия, отегчение и депресия. И ако стресът все още не намалява, започват да се развиват и физическите симптоми, като често започват с безсъние, в резултат на хормоналните взаимодействия, провокирани от стреса. За това мога да кажа и много повече, но най-важното в момента е, че е необходимо цялостно нулиране.

Без да го забелязвате, вие рестартирате целият си живот. Хомеостазата не е само физическа, тя включва целия човек. Командният център за нулиране на целия човек не се намира в нашите клетки, дори не и в мозъчните ни клетки. Не се намира и в активния ум, който е само в най-горният слой на мозъка. Командният център за цялостно нулиране е във вашето начало. „Замълчи и знай, че аз съм твоето начало.“ И доказателства за това съществуват от десетилетия. Медитацията засяга сърдечната честота, дишането, мозъчната дейност, маркерите на възпалението и нивата на стрес. Медицинската наука изучава всеки един от тези фактори, но поотделно. Но нека не забравяме какво означава гората за дърветата. Всичко се връща към същият източник. Към извора.

 

Вашият извор е неподвижен и мълчи. И се доближаваш до него в дълбок, безсънен сън. Но при криза, не всичко се връща автоматично и в баланс по начина, по който сърдечната ви честота ще се нормализира, след като спрете да бягате. Оказва се, че има полезно мълчание и не особено полезно мълчание. Когато съзнанието започне да се движи от своя беззвучен извор, се отварят различни пътища и пътищата, които избрате, се превръщат в ваш уникален начин да превърнете мълчанието в нещо друго.

Никой не ви предоставя наръчник на потребителя, но в общи линии мълчаливият ум поема по пътя, който е „или / или“. Нека да картографирам как се разминават тези пътеки.

Страх или любов

Раздяла или единство

Страдание или блаженство

Подновяване или навик

Самочувствие или съмнение в себе си

Сигурност или несигурност

Комфорт или стрес

Приемане или съпротива

Осъзнаване или неосъзнаване

Тези избори се виждат в мълчанието. Те имат един и същ източник, но пътуват в противоположни посоки. Ако човек е напълно осъзнат или буден, пътищата са насочени към желаните преживявания на любов, сигурност, блаженство, креативност, обновяване и т.н. Но в повечето случаи, всички ние сме заплетени в мрежа от възможности за избор, които са смесени. Ние страдаме, но също така чувстваме блаженство; ние обичаме, но и се страхуваме; имаме самочувствие, но имаме и самосъмнение.

Кризата ни хвърля в по-дълбоко объркване, тъй като ни заплита в твърде много грешни отговори. Изцелението се състои в това да позволим на тишината да върви по правилните пътища. Във всяка духовна мъдрост или традиция, чистото съзнание се разгръща в посока любов, творчество, обновление и еволюция, дори и да не говори. Няма изрази, които да гласят: „Мълчете, пък да видим какво ще стане“ или „Мълчете, макар никой да не знае как това ще ви се отрази?

Не, вместо това ние ще разчитаме на стремежът на умното ни тяло към баланс. Защото здравето и целостта са норма; креативността и обновяването също са норма.

Ето защо вярвам, че кризата в момента може да доведе до изцеление, защото без съмнение всеки от нас изпитва огромна нужда от почивка, от промяна. Следвайте тази нужда, насочете я към вашето начало и изцелението ще бъде изпълнено. Това е време, в което „почивката“ вкарва в играта безкрайната сила на съзнанието. Всичко, което трябва да направим, е да се приведем в съответствие с тази сила на нивото на мълчаливия ум.

Научете как да използвате медитацията, за да подхранвате цялото си същество – тялото, ума и духа.

Дийпак Чопра

източник: www.chopra.com

29 ПОДАРЪКА ЗА 29 ДНИ

Предизвикателство в Предизвикателството

Програмата 29 ПОДАРЪКА ЗА 29 ДНИ

Mbali Creazzo

За Програмата „29 подаръка за 29 дни“ прочетох в едноименната книга на Ками Уокър. А тя пък научава тази чудодейна рецепта за изцеление от африканската лечителка, писателка, учител, креативен художник и шаман Мбали Креацо и започва да я прилага. В  началото абсолютно не вярва в подобно изцеление, но много скоро започва да се забавлява, да вижда смисъла и накрая даже написва книга.

 

Само месец след деня на сватбата си, тридесет и три годишната авторка Ками Уокър е диагностицирана с множествена склероза и животът й се променя завинаги. Ками започва да влиза и излиза от спешните отделения на Лос Анджелис с тревожна честота, докато се бори с неврологичното си състояние, заради което едва успява да ходи и излага огромен стрес на брака си. Всеки един ден започва да й носи само негативни мисли: „Ще завърша в инвалидна количка… Животът ми свърши. Защо това трябваше да ми се случи това? „

Cami Walker

Докато един ден Ками получава необичайно съобщение от приятел – той й праща нещо, което да й помогне в лечението. Странното предписание е от жена-лечител, която практикува древна африканска медицина и нейното име е Мбали КреацоДревната практика е много проста –  раздават се 29 подаръка за 29 дни.

„Когато даваш, казала Мбали, се фокусираш върху това, което трябва да предложиш на другите, приканвайки повече изобилие в живота си. Подаръците могат да бъдат всякакви, но даването им трябва да бъде едновременно уникално и внимателно. И поне един от подаръците е добре да бъде нещо, което чувстваш, че е оскъдно в живота ти.“

Ками Уокър започва с недоверие, но много скоро била изумена от това, което започнало да се разгръща по време на месечното предизвикателство. След това тя създава организация и платформа, за да помага на хората с множествена склероза.

Аз също бях изумена. И ти ще бъдеш. Присъединете се към нас в това пътуване, за да промените вашия свят, а едновременно с това, заедно да променим света, в който живеем.

Защо 29 подаръка?

Давайте по едно нещо всеки ден за 29 дни. Споделете вашите истории за това как се отразява на живота ви, за да се съсредоточите върху даването.

Присъединете се към Програмата 29 подаръка за 29 дни / Предизвикателство в Предизвикателството

Защо?

Защото, за да видим как света се променя, трябва да направим нещо със себе си, за да променим света. Освен това, най-добрият начин да привлечем изобилието в живота си е да бъдем в постоянно състояние на отдаване и благодарност. Точно в този момент можем да бъдем важна част от световното движение за даване, което вдъхновява за все повече и повече щедрост.

Защото можем да променим целия свят, като само променим своя.

Ето и моят опит с Предизвикателството: „Преди години, някак съвсем логично, получих книгата на Ками Уокър като подарък. От една непозната жена. Прочетох я в самолета, докато пътувах към Индия, за поредната си аюрведа терапия. И в момента, в който кацнах там започнах да практикувам. В първите дни беше с планиране на кой какво да подаря. След това започна да се случва някак естествено. И всеки път сърцето ми подскачаше от радост, когато виждах изненаданите лица и усмивките на хората. Но има една усмивка, която мисля, че никога няма да забравя – на един много възрастен индиец, който работеше в една градина, под силното обедно слънце. Видях го и все едно някой ме насочи към него. Доближих се внимателно, за да не го стресна и му подарих шапката си. Той ме изгледа изумено, но след това много бързо я намести на главата си и ми се усмихна с най-широката беззъба усмивка, която бях виждала. Сключи дланите си в поздрав и ми се поклони. Направих го и аз. Постояхме така малко един срещу друг, като не спирахме да се усмихваме. В един момент ръката ми някак сама посегна към слънчевите ми очила, свалих ги и му подадох и тях. Той си ги сложи внимателно и отново се фокусира върху работата си. Следващите няколко дни минавах многократно покрай тази цветна градина и той беше все там – безумно слаб, прегънат на две и неуморно продължаваше да се грижи за цветята все така всеотдайно, но вече със слънчеви очила и шапка. И всеки път ме виждаше и ме поздравяваше. Вероятно още си ги пази. А аз пазя топлината и радостта от този спомен, който ми е наистина много важен. И винаги ме кара да се усмихвамНаправих своите 29 дни още, докато бях в Индия. Дори бяха повече от 29. Неочаквани събития започнаха да се завихрят около мен, но бяха в точния момент и на точното място. Виждах подаръците, които получавах, осъзнавах всяка малка частица любов и благодарност, която се връщаше към мен. Ефектът от първото ми преживяване резонира в живота ми дълго време. Не помня точно колко, но около 8 месеца по-късно една сутрин се събудих с ясната идея, че ще започна да го правя отново. И така много пъти. И до днес. Само че вече не броя дните и не описвам случките. Просто наблюдавам и осъзнавам това, което ми се случва. Бъдете и вие!“

Програмата „29 подаръка за 29 дни“ се състои в даване, това е цялата й философия! Какво даваме ли? Ами всичко, което поискаме: може да е усмивка, целувка, обаждане, израз на доброта и любов към някой непознат, топлота, загриженост, пари, внимание, малък подарък, стотинки на бездомен, храна на някое бездомно животинче и т.н. Въпросът е в самият акт на даване и чувството, с което го правиш. И всеки може да дава. Има такива, които си мислят, че нямат и не могат нищо да дадат, а и са убедени, че другите са длъжни да им дават. Няма такова нещо! Всеки може да дава.

В продължение на 29 дни всеки ден си избираме нещо да дадем, като е добре да го вписваме в дневник, като записваме и датата. На ден можем да дарим един подарък, а може и повече… всеки сам решава. След като дарим нещо е добре да започнем да обръщаме внимание на всичко около нас, да се оглеждаме, да осъзнаваме какво ни се случва и каква е неговата връзка с процеса, в който сме влезли. Със сигурност, когато даваме не трябва да очакваме нищо в замяна, но всичко във Вселената е енергия и по по нейно право всичко ни се връща в пъти повече. Така, че е важно да бъдем наблюдателни. Важно е да се забавляваме и когато започнат да се случват чудеса ви уверявам, че не само ще направим тези 29 дни, но ще ги повторяме още и още, защото не само ще се чувстваме щастливи от това, което получаваме, но и истински за това, което даваме. В природата на всички нас е заложена любовта и добротата. Някои я откриват и проявяват, а други си мислят, че не могат.

Може всеки да си организира една тетрадка. Да й сложи дати и да записва всеки ден не само това, което е дал, но и това което е получил! Така ще добием по-ясна представа за това, което ще започне да се случва!

И другото важно нещо е сутрин като се събудим, преди да сме скочили от леглото е да си кажем:

„Днес ще дарявам с любов!“

Така ще направим по-добра настройка към това, което ще правим! Не забравяйте тези прости и естествени думи!

А сега следва една много приятна, магична и усмихната игра!

Забавлявайте се и не забравяйте да се оглеждате за подаръците, които Вселената ще ви връща! А и още нещо: когато решите какво да дадете, не е необходимо да го казвате на човека срещу вас, кажете го само на себе си и то наум!

Това е всичко! Не е трудно. А и в момента всички сме отворени за това да даваме, да помагаме, да пръскаме любов. Аз ви предлагам да го направим заедно и с осъзнаване. Споделяйте в страницата във фейсбук, за това която ви се е случило. Намирайте вашите съмишленици. Намeрете тези, на които можете да дадете.

План Б или План да Бъда / Биляна Савова в Just to be 2019

“План Б” наричаме нашите резервни планове. Така и при мен. Това беше спасителен план, който започнах да изграждам, когато първоначалният ми се оказа пълен провал, ако изобщо това може да се нарече план. Фокусирайки се върху онзи период от живота си, насочвайки светлина към него… всъщност аз наистина план не виждам. Виждам само една поредица от лоши избори, разочарования, сив живот… и само няколко добри крачки.

Но, важното е, че в един момент осъзнах, че това не е Планът, от който имам нужда. Това беше просто един резервен и, може би, спасителен план и не много по-различен от предишния. Временно решение. Или по скоро преходен период, в който интуитивно усетих, че не искам да бъда част от резервен план. Мой или на някой друг. Искам да имам само един План, създаден от мен самата за мен самата и той да ме води към едно – към това да бъда смислен, удовлетворен, здрав и щастлив човек.

Преобразуването на моят “План Б” в “План да Бъда” беше свързано с много промени. Промени, до които стигах по трудният начин. Но, за да започна да се променям и да променям средата ми трябваше кураж. Кураж за няколко секунди. Кураж, който ми даде силата да натисна брояча, да зануля и да започна наново. Знаех много добре какво е това, което трябва да бъде променено, но се бях свила в рамките на собствените си страхове, плътно оградена от безкрайни обвинения и покрита с много вина и неудовлетвореност. И така започнах. Три секунди и натиснах брояча. И след това всичко започна да се случва някак от само себе си. Направих много остри завои, свалих маските, приех света около себе си какъвто е, вслушах се в собствената си истина, чух шепота на тялото си… Но, да! Направих всичко това, след като тялото ми вече крещеше. От болка, от ужас, от обида.

Сега знам, че всеки ден, когато се събудя имам нови възможности. Да бъда това, което искам! Да променям неща, които искам да са различни! Да срещна някой или нещо, което ще ми помогне да продължа или ще ме поведе в нова посока! И всеки ден правя избори. Но дори и тогава, когато не правя такива, то това е пак моят избор да не правя нищо.

Да, Планът е нещо чудесно. Планът е структура, в рамките на която се чувстват уютно и сигурно смелите ни мечти и полетите на фантазията ни. И той не е ограничителен! Това е Планът, който ни води към Свободата да Бъдем.

Готови ли сте за Промяна?

Готови ли сте да се откажете от обикновения си живот и да дадете начало на необикновения?

Готови ли сте да минете на следващо ниво?

Готови ли сте да бъдете честни към себе си и да се харесате такива, каквито сте?

Готови ли сте да усетите куража в себе си?

Тази пролет отново ще се Събуждаме заедно. Ще Бъдем заедно в един кратък отрязък от време. Кратък, но вероятно преломен. Ще Отворим очите си заедно. Ще погледнем на света от друга гледна точка. За да преживеем заедно една много интересна и ценна програма. Аз ще бъда там. На самият морски бряг, където абсолютно искрено и безмълвно ще ви разкажа всичко, което знам…

За моят План да Бъда!

Животът е дъх

Румяна (седнала на специалния стол) в компанията на всички участници в План да Бъда / Карабунар

Аз съм Румяна Лахчиева. На 70 години. Участник съм в Plan to Be /План да бъда #2 в Карабунар, трансформиращата програма, създадена от Биляна Савова. Диагностицирана съм с множествена склероза от 16 години. Оперирана съм от рак на яйчниците преди 30 години.

Препоръчвам тази програма на всеки, който има нужда да направи нещо за себе си, за здравето си. Важното е дали човек съзнава, че има нужда от помощ в дните от живота ни, изпълнени с изненади, с болка и човешка мъка, да срещне приятел, който да ти протегне ръка, когато тялото ти има нужда да се възстанови – физическото, умстеното, енергийното тяло да го хармонизира. Сега всеки има нужда от очистване на тялото си до съвършенство, да очисти ума си до съвършенство, да очисти сърцето си до съвършенство. Това е задачата ни – от чистотата на тялото ще излезе здравето. Да намерим себе си.
Това постигнах с програмата  Plan to Be / План да бъда, Карабунар.
Животът е дъх! Правете нещо, което обичате, заобиколете се с положителни хора. Проблемът на много от нас е в това, че очакваме да видим ясен път пред себе си и тогава да стартираме неща. Пътят започва да се оформя едва, след като направим първата крачка. Аз я направих, въпреки физическите ми дефицити – сутрешните йога практики, ежедневните Йомейхо терапии, съчетани с артистичните динамични практики, добрата храна, медитацииите и пранаяма за тези 10 дни мълчание тялото започва да се възстановява, душата и силите се връщат.
“Всеки миг е дар, който нещо ни дарява всеки миг Творецът.
Нови дарове ни дава и винаги всичко с любов за нас създава така,
че сърцата ни винаги да сгрява!”
Прекланям се пред Вас мили и прекрасни хора! Не пожалихте сили, грижи и усилия да бъдем обгърнати с грижа за здраве.
Биляна, благодаря за прекрасната програма, в която цареше Божествена хармония, за огромната любов, с която ни даряваше всеки от Вас! Бог да ви закриля и да продължи тази програма Plan to Be / План да бъда.
Благодаря за грижите, които положихте за мен и ме дарихте с надежда и живот! Докато съществува План да бъда ще бъда с вас! Отново тръгвам в новото начинание  Plan to Be от 20.04.2020. Благодаря!
С обич: Румяна
P.S. И ние ти благодарим, Руми! Ти си наше вдъхновение! <3

Най-смислено изядените смокини на този свят

“За да се доближиш до себе си, трябва да се отдалечиш от живота си.”

Защо участвах в План да бъда 2019 не искам и да си спомням… но беше лесно решение… не беше даже решение, не помня да съм го вземала.  Идеята ме срещна няколко дни след фронталния сблъсък с диагнозата множествена склероза.  Всеки минавал през подобно нещо познава усещането… В рамките на минути не, ами секунди  загубваш всякаква представа за действителността… искаш да не се е случвало, искаш да е вече минало… Някои хора се сриват и не успяват да се вдигнат изобщо, а други – аз съм в това число – се задушават от безсилието, защото не го познават – просто никога не са се чувствали безсилни… и в тази цялата работа им е най-трудно да повярват, че това може и да е по-голямо от тях самите.

Минаха няколко дни… изпадах в такава ярост, задушавах се от гняв… от къде на къде ще ми обяснява някой аз ще мога ли да ходя… изкарвах по цял ден пред компютъра в търсене на някакво решение, на някаква посока, в която да тръгна… първо прочетох за Тюленово (План да Бъда #1), а малко след това видях новите дати за Карабунар (План да Бъда #2). Изобщо не съм го мислила, никакво решение не съм вземала, нищо не ми се струваше по-важно… Трябваше да си сглобя живота отново… писах веднага, Биляна отговори веднага… и ей така всичко започна…

Нямах търпение да дойде времето за тръгване.  Виждах в това пътуване/преживяване възможност да дезертирам от живота си… проблемите щяха да си останат вкъщи, времето щеше да спре, а аз щях да си се занимавам с йога и медитация и да имам време да го „измисля“… такава съм си… за мен всичко има „измисляне“… стига да имаш време и желание. Тази ми настройка не трая дълго и слава богу… това нямаше как да го измисля… Пък и то май нямаше нищо за измисляне… просто, за да се доближиш до себе си, трябва да се отдалечиш от живота си. Това е единствената правилна посока – отговорите вътре в нас самите.

Не предполагах, че отивам да се запозная със себе си… Винаги съм се мислела за съзнателен човек, който не се оставя на инерцията. Полагала съм усилия да се грижа за себе си, но на ниво, което се оказа изключително повърхностно…

Стана трудно (първо написах страшно, но нали не искам никой да уплаша) още в ден 1… някой взе да казва „тук и сега“… по-лошо… взе да го повтаря непрекъснато. Не само не се оказах избягала, ами и трябваше да съм там, да присъствам „тук и сега“… да се представя… АЗ… дето в онзи момент грам идея нямах коя съм…

Чудех се… и сега си се чудя… Какви са тези хора дето обясняваха колко по-леко били дишали (визирам споделили опит от предишната програма, а и от други подобни преживявания)… аз въздух не можех да си поема…

В първият ден трябваше да представя себе си на другите. Това за мен беше съкрушително, не знам как го издържах… сигурна бях,  че няма да мога… тогава Лили (психотерапевтът на План да Бъда) застана зад гърба ми и сложи ръка на рамото ми. Разбрах едновременно, че ще е ми е много тежко, но и че някой ми пази гърба и ще върви с мен по пътя. Благодаря, Лили!

Мога да напиша много за последвалите дни… имаше от всичко… На моменти бях абсолютно сразена… в други безкрайно окрилена… но бях себе си, бях близо до душата си, усетих връзката с тялото си по нов начин… Здрави и силни можем да бъдем само в единството на тяло и дух. То за мен се случваше и аз щях да се справя, каквото и да предстоеше…

… с днешна дата… СПРАВЯМ СЕ… аз не останах в Карабунар, но той остана в мен. Когато ми е трудно се пренасям мислено там и така пред мен остават само важните неща… Много проблеми изобщо престават да са проблеми… И все още съм способна на „тук и сега“…

Сега „най-важното“ – да ви кажа за „смокините“*… аз съм виновна… ама наистина аз съм виновна… аз изядох най-много, но пък имам история в своя защита… Смокините са голяма част от летата на моето детство, прекарвано в Бургас при бабата, на която съм кръстена. Имаше смокини в двора ни. Обичам ги много и съм изяла сигурно… тонове смокини…  Два, три дни  след онази гореспомената диагноза заминах за Гърция и там в двора на един ресторант имаше смокини. Толкова мило ми стана… Изведнъж се почувствах силна и щастлива… между смокините в Бургас и тези в лято 2019 в Гърция, нещо в мен се беше объркало… аз щях да разбера какво е, и щях да го оправя, и всичко щеше да е наред… (снимката е истинска и е на точно тези гръцки смокини, защото аз и там си набрах в една торбичка за вкъщи;))))

Само си представете как се почувствах като видях смокините в Карабунар… Все едно вселената ми казваше, че съм на правилното място… извинявам се на собственика, но те си отидоха за добра кауза… Всъщност това са най-смислено изядените смокини на този свят…

… и пак с днешна дата… защо ще участвам в План да бъда 2020… ами защото сега имам план за плана… готова съм да използвам това време пълноценно и да дам всичко от себе си, за себе си … Миналата година беше прекрасно, възстановително, оздравително… Исках само да съм здрава и цяла… Тогава ми стигаше… 

Сега искам да съм щастлива…

Мария Стоянчева

*в двора на мястото, където се провеждаше План да Бъда #2 в Карабунар имаше няколко прекрасни смокинови дървета

План да Бъда – време за трансформация, за приключение и вътрешен рестарт

“Стъпвах по-различно, чувствах походката си по-пъргава и лека. Постоянно ми се усмихваше. Имах чувството, че съм слънчева. Че това, което усещам отвътре, се излива и навън като поток от хубава енергия. Намирах ценни късчета мъдрост във всяка ситуация.”

През лятото на 2019г., дни преди рождения ми ден, се почувствах силно стресирана от няколко различни източника едновременно – притеснения за здравето и други проблеми, на които все още не бях намерила решение въпреки активното търсене на решение месеци наред. Чувствах се изключително объркана и изморена и имах нужда от излизане от кръга, в който се въртях. Имах нужда от рестарт. От излизане от обичайното, за да освежа и обогатя гледните си точки за нещата. Имах нужда от повече яснота. И от почивка. От внимание единствено към себе си, за да знам къде съм аз в отношенията с другите и какво е добре да променя.

И тогава, в точния момент, ми хрумна „случайно“ (аз вярвам, че няма случайни неща) да се свържа с Биляна Савова. Познавах я от лекциите й, на които бях присъствала на фестивала „Свободата да бъдеш“. И интуицията ми подсказа да й пиша. Когато разбрах от нея за програмата „План да бъда“, усетих дълбоко в себе си, че това е нещото, от което имам нужда точно в този момент. Но си дадох малко време да помисля и в рамките на няколко часа бях вече сигурна и решена да послушам вътрешното си усещане.

Имах притеснение от факта, че ще мълчим тези десет дни. Аз съм много общителна и не знаех как ще ми се отрази мълчанието. Ами ако напрежението ми се повиши вместо да намалее? Ами ако едва издържа до края? Ами ако не усещам хубава енергия от другите хора там, та аз отивам съвсем сама без да познавам участниците? Всички тези въпроси умът ми създаваше и така се опитваше да ме разубеди, но аз си припомнях онова дълбоко усещане, което изпитах в първия момент, когато разбрах за програмата. Знам, че умът се опитва да ни предпази от всичко ново и непознато. Неизвестното е застрашаващо за него. Опитва се да ни държи в зоната на комфорт. В дните преди началото на програмата си мислех и за това, че няма развитие без излизане от обичайната среда, от обичайните методи за търсене на решения, от обичайните модели на мислене. И на моменти усещах страх, но в други моменти  той преминаваше в хубаво вълнение за предстоящето приключение. Защото за мен това си беше приключение, предизвикателство, което щеше да ми открие някакви важни отговори.

В момента, в който стъпих в Карабунар, мястото, на което се провеждаше програмата, усетих как ме залива вълна на спокойствие. Притесненията, които продължаваха да се надигат и по време на пътуването до там, изведнъж изчезнаха. Чувствах се у дома си. Усещах хубава енергия на мястото, на участниците, на терапевтите. Влязох в режим на релаксация.

Помня как след първата вечерна медитация, седнах в един от люлеещите се столове в градината. Луната светеше ярко, останалите участници се прибираха по стаите вече в мълчание, а аз се люлеех и гледах Луната и си мислех: „Чувствам се като в утроба на тази люлка и в прегръдката на мълчанието и нощта. Може би това е поредното мое раждане. В живота си имаме значими събития, след които сме като родени наново. Ражда се нашето обновено Аз. Аз се раждам тук наново. Моето по-уверено и по-смело Аз.“ Мислех и се люлеех и усещах уют, имах много силно усещане за уют и обгърнатост в обич и топлота.

Обичам си дневника, който получихме на първата вечер от програмата. Започнах да пиша още след като се прибрах от люлката. До края на програмата беше изписан почти изцяло. Осъзнах, че мълчанието ми е било толкова нужно. И че писането ми беше достатъчно.

Осъзнах, че месеците преди програмата съм била пред бърнаут – от собствените си страхове и от опити да помагам на близки хора, които на онзи етап нямаха желание за промяна, а само да се оплакват за проблемите.

По време на писането в дневника осъзнавах и че много от уроците и инсайтите, до които достигах по време на програмата, аз вече бях достигала до тях и преди, но ги бях оставила като пасивно знание. Не ги бях превърнала в нови навици, нови модели на поведение.

Имах нужда от това време за себе си – за среща със себе си, за да се върна към това, което е наистина важно за мен. Да си пренаредя приоритетите. И да осъзная, че това, което научаваме, е нужно да записваме, редовно да препрочитаме, за да си го припомняме и да го прилагаме. Редовно си препрочитам дневника от „План да бъда“.

Много от прозренията ми идваха по време на разходките из природата. Мълчанието и природата ме зареждаха толкова много. Бях много осъзната за всичко около мен, за усещанията си, за красотата на заобикалящото ме. Спомням си как си мислех и усещах:“Обичам небето, обичам дърветата, обичам полъха на вятъра, обичам себе си, живота, решението, което взех да дойда тук!“ Имах си моя „тайна градина“, място в природата, едно „мое дърво“, което посещавах няколко пъти и се наслаждавах на усещането че съм сама и никой не знае къде съм. Усещах радостта на детето в мен, игривостта, която се беше събудила.

Всяко нещо по време на програмата ми действаше като балсам, като лечебна сила:   сутрешната йога, закуската в мълчание, арт терапията с Лили, упражненията за свързване с вътрешното ни дете, за освобождаване от товара на стари обиди…и ходещите медитации, танцовата медитация, юмейхо терапията, медитациите вечер в залата за йога, дихателните практики, визуализациите, лекциите на Калина. Набелязвах си нещата, които бяха „най-мои“ и които ще намеря начин да интегрирам в ежедневието си след програмата.

Всеки ден ми беше много пълен със смисъл, усещах пълноценна грижа за здравето и  свързване с тялото и душата. Йогата и юмейхо терапията действаха много интензивно. Стъпвах по-различно, чувствах походката си по-пъргава и лека. Постоянно ми се усмихваше. Имах чувството, че съм слънчева. Че това, което усещам отвътре, се излива и навън като поток от хубава енергия. Намирах ценни късчета мъдрост във всяка ситуация.

Един стих се роди от всички преживявания, осъзнавания и усещания по време на програмата:

Момиченцето в мен лудува –

по прашната пътека сред поля подскача.

Жената-самодива в мен празнува –

танцувах диво боса по трева в ритъма на моята душа.

И приключенката във мен ликува –

изгубвах се на толкова места и пак откривах пътя след това.

Лечителката в мен пробудена живее –

намира ценен лек във всяка ситуация,

лекува с живата вода на смисъла,

вдъхновението и обичта.

Вълшебница съм всеки път, когато

аз вярвам в чудеса

и с вярата ги сътворявам

с алхимията на любовта.

Върнах се в София с лека тъга, че програмата свърши. Сега изпитвам много хубав сантимент към всичко свързано с „План да бъда“ и Карабунар.

Няколко месеца след програмата, усещането ми е за много повече вътрешна увереност, смелост и решителност в начина ми на живот. И имам нови навици, които практикувам с ясното усещане, че това е истинска проява на обич към себе си – времето посветено на дихателна практика, медитация, писане в дневника, препрочитане на написаното, осъзнато ходене…

Изпитвам благодарност, че бях част от второто издание на програмата „План да бъда“. Време за релакс и в същото време за трансформация, за връщане към себе си, за рестарт!

Пожелавам ви смело и трансформиращо гмурване в това приключение, ако усещате с душата си, че тя има нужда точно от това!

Мария Димитрова

Звукът на тишината е музика за сърцето

Науката казва: тишината е жизненоважна за мозъка ни

ILLUSTRATION BY LEONARD PENG

Шумът* има силно физическо въздействие върху мозъка ни, причинявайки повишени нива на хормоните на стреса, съобщава Enlighished Consciousnes.

Идва един момент, в който всеки от нас започва да цени тишината. Тя е изключително ефективна. Тя ни дава вдъхновение и възпитава ума, тялото и душата. Междувременно лудостта на шумния свят се отразява на метаболизма, инхибира окислителните процеси и предизвиква дразнене и агресия.

Науката твърди, че тишината и мълчанието са точно това, което ни е необходимо, за да възстановим изчерпаните си мозъци и тела. Проучванията показват, че шумът има силно физическо въздействие върху нашия мозък, повишавайки нивата на хормоните на стреса. Звукът пътува до мозъка като електрически сигнал през ушите. Дори когато спим, тези звукови вълни карат тялото да реагира и активира частта от мозъка, свързана с паметта и емоциите, което води до отделяне на хормони на стреса. Така животът в постоянно шумна среда винаги е с високо ниво на тези вредни хормони.

Шумът е свързан с предизвикване на високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, шум в ушите и загуба на сън. Прекомерният шум може да се превърне в сериозен дразнител на физическите сетива и днес все повече хора се определят като много чувствителни и неспособни да функционират в хаотична и шумна среда.

Но сега науката има доказателства не само, че шумът “боли”, но и за това, че мълчанието лекува.

Ефектът на тишината

През 2011 г. Световната здравна организация заключи, че 340 милиона души в Западна Европа годишно губят здравето си поради шум. СЗО каза още, че първопричината за 3000 смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания се дължи на прекомерения шум. Проучване на професор Гари У. Евънс от университета Корнел, публикувано в Psychological Science, установява, че децата, чието училище се намира в близост до летището, излъчват стресова реакция, която всъщност ги кара да игнорират шума. Той открива, че децата пренебрегват както вредния шум от летището, така и други шумни звуци, като реч. Това проучване е убедително доказателство, че шумът – дори и на нива, които не произвеждат звук – е стресов и вреден за хората.

Учените откриват ползите от тишината случайно. Тя за първи път се появява в научните изследвания като основна линия, с която учените сравняват ефектите на шума или музиката. През 2006 година, доктор Лучано Бернарди докато изучава физиологичните ефекти на музиката, прави изненадващо откритие. Когато субектите на неговото изследване потъват в тишината между отделните музикални теми, те са регистрирали мощен ефект.

„Не сме мислили за ефекта на тишината“, казва той. “Нямахме предвид да изучаваме това конкретно.”

И изненадата дошла от тишината. Бернарди наблюдава физиологични показатели на две дузини тестувани, докато са слушат шест музикални теми. Той открива, че въздействието на музиката може да се чете директно в кръвния поток, чрез промени в кръвното налягане, въглеродния диоксид и циркулацията в мозъка. (Бернарди и синът му са любители музиканти и са имали споделен интерес към това проучване.) „По време на почти всички видове музика имаше физиологична промяна, съвместима със състояние на възбуда“, обяснява той.

Този ефект има смисъл, като се има предвид, че активното слушане изисква бдителност и внимание. Но поразителната находка се появила между музикалните парчета. Бернарди и неговите колеги откриват, че случайно вмъкнатите участъци на тишина, също имат драстичен ефект върху физиологията, но в обратна посока. Всъщност двуминутните мълчаливи паузи се оказват много по-релаксиращи от „релаксиращата“ музика, която той пускал.

Случайните празни паузи станали най-интересният обект на проучването. Мълчанието сякаш се засилвало от контрастите, може би защото давало на изпитваните лица освобождаване от бдителността и вниманието. „Може би възбудата е нещо, което концентрира ума в една посока, така че когато няма нищо по-възбуждащо, тогава има дълбока релаксация“, казва той.

Много учители и гурута по медитация знаят това отдавна и те съветват да се правят чести медитативни паузи през деня. Въпреки че можем да мислим за мълчанието като за липса на информация, науката казва обратното. Мозъкът разпознава мълчанието и тишината и реагира на тях много мощно.

Изследването на регенеративния биолог на университета Дюк, Имке Кирсте, открива, че два часа мълчание на ден позволяват развитието на клетки в хипокампуса – зона на мозъка, свързана с формирането на паметта, включваща сетивата. Когато сме в мълчание, мозъкът може да „възстанови“ някои от познавателните си способности.

Ние непрекъснато обработваме огромно количество информация. Проучванията показват, че върху нашия префронтален кортекс пада голям товар – частта от мозъка, отговорна за вземането на решения, решаването на проблеми и много други. Когато прекарваме време сами в тишина, мозъкът ни е в състояние да се отпусне и да даде почивка на тази част от мозъка.

“Мълчанието е празно пространство.

Пространството е дом на събудения ум.” / Буда

Изследователите вече са ябсолютно наясно, че мълчанието помага на новите клетки да се диференцират в невроните и да се интегрират в системата, а когато изпадаме в мълчание, мозъкът ни обработва по-добре информацията. Можем да анализираме живота си и да видим перспектива, която е жизненоважна за психичното благополучие.

Мълчанието облекчава стреса и напрежението

Докато шумът създава стрес, тишината облекчава стреса и напрежението както в мозъка, така и в тялото. Мълчанието попълва и подхранва познавателните ни ресурси. Шумът ни кара да губим концентрация, когнитивни способности и намалява мотивацията и мозъчната функция (както е доказано от изследванията).

Звукът на тишината е музика за сърцето

Изследванията обаче показват и друго, че времето, прекарано в тишина, може изненадващо да възстанови загубеното поради прекомерен шум. Древните духовни учители винаги са знаели това – тишината лекува, тишината дълбоко ни потапя в себе си, тишината балансира тялото и ума. А сега науката просто потвърждава това.

Древно и просто преживяване е мълчанието, но вече и научно доказано е, че тишината и мълчанието са лечебният балсам, от който абсолютно се нуждаем!

*думата „шум“ идва от латински корен, което означава безпокойство или болка.

КЪРПАТА И ВЪЗЛИТЕ

Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка – красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: „Погледни внимателно, виж!“ Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.

След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти – си кърпа с пет възела. Тези възли са – агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. — След това Буда казал — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? — Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по- стегнати. След това попитал — Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Буда казал:
—Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!

Моят План да Бъда

текстът е написан от жената, която за 10 дни превърна двете „тежки букви“ МС в

Много Сила,

Много Самостоятелност,

Много Себеутвърждаване и

Много Сбъдване

И така… датата е 29.04.2019г. Велик Ден! Наистина велик. Тогава започна едно от най-вдъхновяващите за мен преживявания, изпълнено с всичко. Вълнение и страх, надежда и съмнение, любов и обвинения, много въпроси, започващи със защо, но и много дълбоки, откровени отговори. И всичко това в общение със себе си, както се оказа, най-личната и интимна връзка. Така започна и продължава да се случва моят План Да Бъда.
10 дни, изпълнени с много трасформиращи практики за душата и тялото.

Нека да ви разкажа…
Сутрин се събуждахме с очакване на изгрева …на скалите – много, много е силно да се раждаш всеки ден с появата на слънцето.
След това започва 2 часа йога практика, което те зарежда с толкова енергия в цялото тяло, че не ти се иска да свършва.
След чудесната закуска, очакваш Юмейхо терапията, която продължава да напомпва тялото ти с енергия.
Следобяд – Арт терапии. Мотивиращи, трансформиращи, питащи, отговарящи. Много скрити емоции излизат наяве и ти става толкова по-леко.
Вечерната медитация и дихателни практики те изпращат толкова лек и доволен в леглото, че единственото, за което можеш да си мечтаеш, е новия изгрев.
И всичко това в Мълчание…
За всички, включително и на мен беше много странно как това ще се случи, но беше толкова хубаво, изненадващо и много пречистващо. В главата ти престават да жужат всякакви мисли и ти става едно леко и хубаво. А и остава доста време да попиташ себе се “Как си?“

Тръгнах към това пътешествие с две букви в багажа МС – множествена склероза. Тежък багаж. Първата йога практика беше трудна, но с всеки следващ ден виждах и усещах голямо подобрение, все по-дълги разходки, повече устойчивост в мускулите, все по-успокоени мисли, все повече вяра. Много силно преживяване за мен беше когато един ден Биляна ми донесе два големи, неравномерни камъка и пред очите ми показа как те прилепнаха един за друг. След това ме остави аз да опитвам. Нещото, което изглеждаше на пръв поглед невъзможно се случи в двете ми ръце. Трудно бих описала с думи това изумление и как се променя мирогледът след такава случка.

В тези 10 дни двете „тежки букви“ МС се превърнаха в Много Сила, Много Самостоятелност, Много Себеутвърждаване и Много Сбъдване…

Три месеца след това аз вървя все по-уверено към моето „съвършено здраве и съм изпълнена с енергия и жизненост“.(Свами Сатянанда)

Тръгнах си от това преживяване (всъщност още не съм си тръгнала) с много мир, много вяра, много по-малко страхове, много сила в тялото и сърцето и повече търпение. Както се вижда тръгнах си разтоварена, но и доста натоварена с нов, вдъхновявяващ и доста по-лек багаж.

Благодаря на Биляна за тази идея, за осъществяването й, и най-вече, за това, че го преживях!
Благодаря на Калина за всичката йога и медитация, на Ани за силното юмейхо и на Лили за арт терапевтирането ми.
И на финала, но не на последно място: )….МНОГО СИ ЗАСЛУЖАВА!!!

Д.