Звукът на тишината е музика за сърцето

Науката казва: тишината е жизненоважна за мозъка ни

ILLUSTRATION BY LEONARD PENG

Шумът* има силно физическо въздействие върху мозъка ни, причинявайки повишени нива на хормоните на стреса, съобщава Enlighished Consciousnes.

Идва един момент, в който всеки от нас започва да цени тишината. Тя е изключително ефективна. Тя ни дава вдъхновение и възпитава ума, тялото и душата. Междувременно лудостта на шумния свят се отразява на метаболизма, инхибира окислителните процеси и предизвиква дразнене и агресия.

Науката твърди, че тишината и мълчанието са точно това, което ни е необходимо, за да възстановим изчерпаните си мозъци и тела. Проучванията показват, че шумът има силно физическо въздействие върху нашия мозък, повишавайки нивата на хормоните на стреса. Звукът пътува до мозъка като електрически сигнал през ушите. Дори когато спим, тези звукови вълни карат тялото да реагира и активира частта от мозъка, свързана с паметта и емоциите, което води до отделяне на хормони на стреса. Така животът в постоянно шумна среда винаги е с високо ниво на тези вредни хормони.

Шумът е свързан с предизвикване на високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, шум в ушите и загуба на сън. Прекомерният шум може да се превърне в сериозен дразнител на физическите сетива и днес все повече хора се определят като много чувствителни и неспособни да функционират в хаотична и шумна среда.

Но сега науката има доказателства не само, че шумът “боли”, но и за това, че мълчанието лекува.

Ефектът на тишината

През 2011 г. Световната здравна организация заключи, че 340 милиона души в Западна Европа годишно губят здравето си поради шум. СЗО каза още, че първопричината за 3000 смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания се дължи на прекомерения шум. Проучване на професор Гари У. Евънс от университета Корнел, публикувано в Psychological Science, установява, че децата, чието училище се намира в близост до летището, излъчват стресова реакция, която всъщност ги кара да игнорират шума. Той открива, че децата пренебрегват както вредния шум от летището, така и други шумни звуци, като реч. Това проучване е убедително доказателство, че шумът – дори и на нива, които не произвеждат звук – е стресов и вреден за хората.

Учените откриват ползите от тишината случайно. Тя за първи път се появява в научните изследвания като основна линия, с която учените сравняват ефектите на шума или музиката. През 2006 година, доктор Лучано Бернарди докато изучава физиологичните ефекти на музиката, прави изненадващо откритие. Когато субектите на неговото изследване потъват в тишината между отделните музикални теми, те са регистрирали мощен ефект.

„Не сме мислили за ефекта на тишината“, казва той. “Нямахме предвид да изучаваме това конкретно.”

И изненадата дошла от тишината. Бернарди наблюдава физиологични показатели на две дузини тестувани, докато са слушат шест музикални теми. Той открива, че въздействието на музиката може да се чете директно в кръвния поток, чрез промени в кръвното налягане, въглеродния диоксид и циркулацията в мозъка. (Бернарди и синът му са любители музиканти и са имали споделен интерес към това проучване.) „По време на почти всички видове музика имаше физиологична промяна, съвместима със състояние на възбуда“, обяснява той.

Този ефект има смисъл, като се има предвид, че активното слушане изисква бдителност и внимание. Но поразителната находка се появила между музикалните парчета. Бернарди и неговите колеги откриват, че случайно вмъкнатите участъци на тишина, също имат драстичен ефект върху физиологията, но в обратна посока. Всъщност двуминутните мълчаливи паузи се оказват много по-релаксиращи от „релаксиращата“ музика, която той пускал.

Случайните празни паузи станали най-интересният обект на проучването. Мълчанието сякаш се засилвало от контрастите, може би защото давало на изпитваните лица освобождаване от бдителността и вниманието. „Може би възбудата е нещо, което концентрира ума в една посока, така че когато няма нищо по-възбуждащо, тогава има дълбока релаксация“, казва той.

Много учители и гурута по медитация знаят това отдавна и те съветват да се правят чести медитативни паузи през деня. Въпреки че можем да мислим за мълчанието като за липса на информация, науката казва обратното. Мозъкът разпознава мълчанието и тишината и реагира на тях много мощно.

Изследването на регенеративния биолог на университета Дюк, Имке Кирсте, открива, че два часа мълчание на ден позволяват развитието на клетки в хипокампуса – зона на мозъка, свързана с формирането на паметта, включваща сетивата. Когато сме в мълчание, мозъкът може да „възстанови“ някои от познавателните си способности.

Ние непрекъснато обработваме огромно количество информация. Проучванията показват, че върху нашия префронтален кортекс пада голям товар – частта от мозъка, отговорна за вземането на решения, решаването на проблеми и много други. Когато прекарваме време сами в тишина, мозъкът ни е в състояние да се отпусне и да даде почивка на тази част от мозъка.

“Мълчанието е празно пространство.

Пространството е дом на събудения ум.” / Буда

Изследователите вече са ябсолютно наясно, че мълчанието помага на новите клетки да се диференцират в невроните и да се интегрират в системата, а когато изпадаме в мълчание, мозъкът ни обработва по-добре информацията. Можем да анализираме живота си и да видим перспектива, която е жизненоважна за психичното благополучие.

Мълчанието облекчава стреса и напрежението

Докато шумът създава стрес, тишината облекчава стреса и напрежението както в мозъка, така и в тялото. Мълчанието попълва и подхранва познавателните ни ресурси. Шумът ни кара да губим концентрация, когнитивни способности и намалява мотивацията и мозъчната функция (както е доказано от изследванията).

Звукът на тишината е музика за сърцето

Изследванията обаче показват и друго, че времето, прекарано в тишина, може изненадващо да възстанови загубеното поради прекомерен шум. Древните духовни учители винаги са знаели това – тишината лекува, тишината дълбоко ни потапя в себе си, тишината балансира тялото и ума. А сега науката просто потвърждава това.

Древно и просто преживяване е мълчанието, но вече и научно доказано е, че тишината и мълчанието са лечебният балсам, от който абсолютно се нуждаем!

*думата „шум“ идва от латински корен, което означава безпокойство или болка.

КЪРПАТА И ВЪЗЛИТЕ

Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка – красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: „Погледни внимателно, виж!“ Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.

След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти – си кърпа с пет възела. Тези възли са – агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. — След това Буда казал — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? — Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по- стегнати. След това попитал — Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Буда казал:
—Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!