Замълчете и действайте! Ще направите най-доброто за себе си, повярвайте ми! / Светлана Токмакчиева, участник в Plan to Be, пилотна сесия

Светлана и нейният персонален терапевт – Теодора

„План да бъда”, тези три думи привлякоха силно вниманието ми в момента, в който ги видях на екрана. Забиха се в съзнанието ми и пробудиха любопитството ми. Какво ли означаваха? Когато Биляна започна да разкрива какво се крие зад тях вече нямах никакво съмнение и колебание, че имам нужда от точно тази програма. Дойде в момент, в който вече се борех с „рака” отказвайки да приема, че точно на мен, в най-хубавите години, в които започва живота на една жена може да се случи нещо такова. Зашлевиха ме с диагнозата на 43, даже успяха да ме уплашат за цели 3 дни, след което благодарение на тази диагноза започна моето пробуждане.

И така в края на април се озовах в Тюленово, където видях най-красивите изгреви запечатали се в съзнанието ми, където вятъра разрошваше косите ми, където погледа ми съзерцаваше хоризонта, а шума на вълните и мириса на билките изпълваше тялото ми със задоволство и сила.

Бях готова доброволно да се отдам на това отшелничество и да остана насаме със себе си. Вече не ме беше страх и се оставих в ръцете на екипа. А, подборът на екипа беше невероятен! Вълшебна Калина, която всяка сутрин събуждаше телата ни с йога и ни даряваше с мъдрости, която всяка привечер ни учеше с търпение на пранаяма и ни въвеждаше в света на визуализациите, в нашият вътрешен храм, за който не съм и подозирала, че съществува. Разкри ни вълшебството на медитацията, която във физически план ми докарваше някоя и друга болка и схващане в краката, но пък поглеждайки я скришом как стои с лекота в поза лотос и не помръдва през цялото време, й прощавах и й благодарях мислено, че точно тя е там сред нас.

Прекрасната и фина Лили, която водеше Арт терапиите и която в началото подходи плахо към нас (все пак бяхме 17 души, напълно непознати), но после успяваше с всеки изминал ден, с всяка една терапия да застава все по-уверена сред нас и поне мен да ме докосне дълбоко в сърцето чрез, на пръв поглед, невинни игри и ситуации. Успя да ме накара да виждам и усещам сладостта на живота дори със завързани очи, успя да накара тялото и душата ми да танцуват, успя да събуди любовта ми към мен самата. Отвори врати, които бях залостила здраво и върху, които ще трябва да работя доста в бъдеще, но й благодаря, че ме поведе по пътеката.

Светлана, заедно с любимите на всички – Лили и Калина

10 дни без връзка с живия живот, без комуникации, потънала в тишина плаках и се смях, пях с пълен глас на скалите, чух мислите си, отърсих се от страховете си, повярвах още повече, че вървя по правилният път, затвърдих убеждението си, че трябва да поставяме на първо място, преди всичко, себе си. Срещнах хора в чийто очи видях любов, огън, смелост, упоритост, надежда, подкрепа…винаги ще ги помня, всеки един поглед!

„Един грам действия, струват колкото килограм думи!” – тази сентенция прочетох някъде, когато се върнах у дома и разбрах с колко истина са изпълнени тези думи.

Замълчете и действайте! Ще направите най-доброто за себе си, повярвайте ми!

„…нищо вече няма да е същото…”, така казваше Биляна и Господи колко е била права само!

Благодаря!

Светлана Токмакчиева