КЪРПАТА И ВЪЗЛИТЕ

Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка – красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: „Погледни внимателно, виж!“ Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.

След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти – си кърпа с пет възела. Тези възли са – агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. — След това Буда казал — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? — Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по- стегнати. След това попитал — Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Буда казал:
—Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!

Моят План да Бъда

текстът е написан от жената, която за 10 дни превърна двете „тежки букви“ МС в

Много Сила,

Много Самостоятелност,

Много Себеутвърждаване и

Много Сбъдване

И така… датата е 29.04.2019г. Велик Ден! Наистина велик. Тогава започна едно от най-вдъхновяващите за мен преживявания, изпълнено с всичко. Вълнение и страх, надежда и съмнение, любов и обвинения, много въпроси, започващи със защо, но и много дълбоки, откровени отговори. И всичко това в общение със себе си, както се оказа, най-личната и интимна връзка. Така започна и продължава да се случва моят План Да Бъда.
10 дни, изпълнени с много трасформиращи практики за душата и тялото.

Нека да ви разкажа…
Сутрин се събуждахме с очакване на изгрева …на скалите – много, много е силно да се раждаш всеки ден с появата на слънцето.
След това започва 2 часа йога практика, което те зарежда с толкова енергия в цялото тяло, че не ти се иска да свършва.
След чудесната закуска, очакваш Юмейхо терапията, която продължава да напомпва тялото ти с енергия.
Следобяд – Арт терапии. Мотивиращи, трансформиращи, питащи, отговарящи. Много скрити емоции излизат наяве и ти става толкова по-леко.
Вечерната медитация и дихателни практики те изпращат толкова лек и доволен в леглото, че единственото, за което можеш да си мечтаеш, е новия изгрев.
И всичко това в Мълчание…
За всички, включително и на мен беше много странно как това ще се случи, но беше толкова хубаво, изненадващо и много пречистващо. В главата ти престават да жужат всякакви мисли и ти става едно леко и хубаво. А и остава доста време да попиташ себе се “Как си?“

Тръгнах към това пътешествие с две букви в багажа МС – множествена склероза. Тежък багаж. Първата йога практика беше трудна, но с всеки следващ ден виждах и усещах голямо подобрение, все по-дълги разходки, повече устойчивост в мускулите, все по-успокоени мисли, все повече вяра. Много силно преживяване за мен беше когато един ден Биляна ми донесе два големи, неравномерни камъка и пред очите ми показа как те прилепнаха един за друг. След това ме остави аз да опитвам. Нещото, което изглеждаше на пръв поглед невъзможно се случи в двете ми ръце. Трудно бих описала с думи това изумление и как се променя мирогледът след такава случка.

В тези 10 дни двете „тежки букви“ МС се превърнаха в Много Сила, Много Самостоятелност, Много Себеутвърждаване и Много Сбъдване…

Три месеца след това аз вървя все по-уверено към моето „съвършено здраве и съм изпълнена с енергия и жизненост“.(Свами Сатянанда)

Тръгнах си от това преживяване (всъщност още не съм си тръгнала) с много мир, много вяра, много по-малко страхове, много сила в тялото и сърцето и повече търпение. Както се вижда тръгнах си разтоварена, но и доста натоварена с нов, вдъхновявяващ и доста по-лек багаж.

Благодаря на Биляна за тази идея, за осъществяването й, и най-вече, за това, че го преживях!
Благодаря на Калина за всичката йога и медитация, на Ани за силното юмейхо и на Лили за арт терапевтирането ми.
И на финала, но не на последно място: )….МНОГО СИ ЗАСЛУЖАВА!!!

Д.

Замълчете и действайте! Ще направите най-доброто за себе си, повярвайте ми! / Светлана Токмакчиева, участник в Plan to Be, пилотна сесия

Светлана и нейният персонален терапевт – Теодора

„План да бъда”, тези три думи привлякоха силно вниманието ми в момента, в който ги видях на екрана. Забиха се в съзнанието ми и пробудиха любопитството ми. Какво ли означаваха? Когато Биляна започна да разкрива какво се крие зад тях вече нямах никакво съмнение и колебание, че имам нужда от точно тази програма. Дойде в момент, в който вече се борех с „рака” отказвайки да приема, че точно на мен, в най-хубавите години, в които започва живота на една жена може да се случи нещо такова. Зашлевиха ме с диагнозата на 43, даже успяха да ме уплашат за цели 3 дни, след което благодарение на тази диагноза започна моето пробуждане.

И така в края на април се озовах в Тюленово, където видях най-красивите изгреви запечатали се в съзнанието ми, където вятъра разрошваше косите ми, където погледа ми съзерцаваше хоризонта, а шума на вълните и мириса на билките изпълваше тялото ми със задоволство и сила.

Бях готова доброволно да се отдам на това отшелничество и да остана насаме със себе си. Вече не ме беше страх и се оставих в ръцете на екипа. А, подборът на екипа беше невероятен! Вълшебна Калина, която всяка сутрин събуждаше телата ни с йога и ни даряваше с мъдрости, която всяка привечер ни учеше с търпение на пранаяма и ни въвеждаше в света на визуализациите, в нашият вътрешен храм, за който не съм и подозирала, че съществува. Разкри ни вълшебството на медитацията, която във физически план ми докарваше някоя и друга болка и схващане в краката, но пък поглеждайки я скришом как стои с лекота в поза лотос и не помръдва през цялото време, й прощавах и й благодарях мислено, че точно тя е там сред нас.

Прекрасната и фина Лили, която водеше Арт терапиите и която в началото подходи плахо към нас (все пак бяхме 17 души, напълно непознати), но после успяваше с всеки изминал ден, с всяка една терапия да застава все по-уверена сред нас и поне мен да ме докосне дълбоко в сърцето чрез, на пръв поглед, невинни игри и ситуации. Успя да ме накара да виждам и усещам сладостта на живота дори със завързани очи, успя да накара тялото и душата ми да танцуват, успя да събуди любовта ми към мен самата. Отвори врати, които бях залостила здраво и върху, които ще трябва да работя доста в бъдеще, но й благодаря, че ме поведе по пътеката.

Светлана, заедно с любимите на всички – Лили и Калина

10 дни без връзка с живия живот, без комуникации, потънала в тишина плаках и се смях, пях с пълен глас на скалите, чух мислите си, отърсих се от страховете си, повярвах още повече, че вървя по правилният път, затвърдих убеждението си, че трябва да поставяме на първо място, преди всичко, себе си. Срещнах хора в чийто очи видях любов, огън, смелост, упоритост, надежда, подкрепа…винаги ще ги помня, всеки един поглед!

„Един грам действия, струват колкото килограм думи!” – тази сентенция прочетох някъде, когато се върнах у дома и разбрах с колко истина са изпълнени тези думи.

Замълчете и действайте! Ще направите най-доброто за себе си, повярвайте ми!

„…нищо вече няма да е същото…”, така казваше Биляна и Господи колко е била права само!

Благодаря!

Светлана Токмакчиева

Какво друго ми е нужно в този живот? / Мария Савова, участник в Plan to Be, пилотна сесия

Фрагменти от дневника на Мария Савова, които се публикуват с нейно съгласие

Ден 5:
Изгревът както винаги беше уникален. За първи път видях всяка линия на хоризонта, която разделяше облаците: отличима, в различни цветове и линии. Сякаш някой нареждаше деня. Събуждаше живота.

Стоях на скалите и си мислих: какво друго ми е нужно в този живот? Имам си слънце. Моето вътрешно слънце, което със събуждането ми затопля всяка частица от тялото ми. Сякаш минава през всяка клетка и я озарява отвътре.
Имам хоризонта пред мен, който ми дава толкова голямо пространство и свобода да се движа, развивам и дишам.
Имам душа: която се рее като птичка пред слънцето и хоризонта. Душа в полет и спокойствие!
Имам любов. Тя е навсякъде в мен и около мен: в хората наоколо, в природата, в тишината, във въздуха, който дишам, в светлината. Имам всичко. Просто бъди! <3

Ден 10:
Ето ме все още тук, вярвам или не. Десет пълни дни със себе си. Не знам как да опиша с думи усещанията и ползите от времето прекарано тук.

Толкова много и различни моменти на едно. През терапията на тялото с йога и юмейхо, великите вечерни практики с визуализация и медитация до полубудните нощи в състояние между сън и медитация. И най-прекрасното от всички изживявания: мълчанието. Когато си в себе си, усещаш по-силно и истински всичко, с което влиза в контакт твоето тяло: от храна, упражнения, поглед навън към хоризонта до докосването му от мисли, които още по-дълбоко ме въвеждат бавно и методично към едно непознат вътрешен свят. Току-що си направих едночасова разходка до фара. И този път усетих толкова нови и различни аромати във въздуха, чувах непознати звуци, видях нова шантава птица, която притичаше из полянките и прекрасните изкрящи кристални камъни.
Докато вървях си мислех колко изпускаме от живота когато се страхуваме и му се съпротивляваме. Сякаш можем да променим посоката на вятъра: той е там. Каквото и да правим, пак ще ни издуха натам където не сме били. Единственият начин да му се противопоставим е като се скрием от него. Подобно на всичко, което правим в живота си. Бягаме!

Всъщност успехът и крачките идват когато се изправим срещу страха или всяко комфортно за нас събитие и просто го изживеем. Понякога ще успеем да стъпим категорично и стабилно напред. А друг път – ще се наложи да приемем резултата. И това понякога е дори по-голяма крачка напред. Тук видях, че за да вървиш напред трябва да се довериш на процеса – напълно. Дори когато нещо ни се струва неприятно или глупаво, тогава дори още повече трябва да се доверим, защото има причина да го усещаме именно по този начин.

БЪДИ СЕБЕ СИ И ГО НАПРАВИ / Ивайло Тиманов, участник в Plan to Be, пилотна сесия

Последен ден в Тюленово / План да Бъда 2019 / от ляво на дясно – Симеон и Иво

от Ивайло Тиманов

„Почивка, необходима ми е почивка!“ Повтарям си го на ум , но продължавам да работя в офиса. „Часът е 20.15, петък вечер. „Още малко и свършвам, … ще си почина през уикенда, ще презаредя, всичко ще е наред !“ И ето отново е понеделник, а аз се чувствам по-изморен от петък вечер!? „Защо става така всеки път? Е нищо, отпуската ми е след два месеца, ще имам цяла седмица със сигурност ще мога да се възстановя, а сега да се залавям отново за работа, че толкова неща ме чакат“.

Така минава ден след ден, година след година. Умората се трупа, заблуждаваме се, че си почиваме всеки уикенд, всяка отпуска, но осезаем резултат от тези почивки не можем да усетим. Тялото ни напрегнато, схванато, умът блокирал от безбройните мисли за работа, семейство, приятели, роднини. „ Е, така е при всеки, така ще е и при мен. Нищо повече не мога да направя“ Не виждаме изход, намираме си извинения, опитваме едно и също – кафе сутрин да се събудим, фитнес вечер и то не всеки ден, разходка в парка уикенда, почивка за по 7-10 дни в най-добрия случай веднъж през зимата на ски и втори път през лятото на море. Работим здраво, печелим все по-добре, но на следващата година – повтаряме същия модел в по ексцентричен стил, по скъп вариант. Всичките ни усилия обаче не дават желания резултат. „Какво различно да направя? Какво да променя?“  Тогава човек започва да мисли нестандартно – трябва да се откъсна съвсем от ежедневието си – да си сменя ли работата, може би да отида на остров в Тайланд, или в манастир в Тибет, или в някой ашрам в Индия. Да, ясно е че трябва да променя нещо, кардинално за да получа различен резултат – за да се освежа, за да се почувствам човек, за да мога аз да управлявам живота си, а не да се чувствам функция на събитията в него. Това беше моята дилема, това вероятно се питат и много от вас. Тогава съвсем случайно, а може би никак неслучайно, научих за програмата “План да Бъда” (Plan 2 Be) – 10 дни в мълчание, йога, медитация, здравословна и юмейхо терапии. Да опитам или не? В такъв момент човек се обръща към себе си, решава по-скоро по интуиция и вътрешно убеждение от колкото в резултат на дълбок анализ и рационално мислене. И ето ме сред още съмишленици, решили също да участват в програмата, с още толкова терапевти в луксозна вила на приказния бряг на Тюленово. Края на месец април е – времето е облачно, но приятно прохладно, морето тихо, слънцето пробива през облаците от време на време сякаш за да подскаже, че скоро ще огрее мощно за да стопли скалите и водата и ще дойде лято. Това за нас участниците в програмата “План да Бъда” е достатъчно, ние също сме тук и вярваме, че след 10 дни за нас ще бъде „лято“! Първа вечер, след кратко разяснение на правилата, въпроси и отговори, предаваме телефонните си, компютрите, „късаме“ доброволно връзката с цивилизацията за да се отдадем на мълчание и размисъл, на привидно бездействие, което на практика се оказа много активно и дълбоко емоционално зареждане на тялото, умовете и душите ни.  Човек в началото инстинктивно упорства, задава излишни въпроси, на които не може (рано е още) да си отговори – „А защо е нужно да мълча? А, не може ли поне веднъж на ден да си поглеждам телефона? Защо да спазвам точен дневен режим, ами аз си почивам по-добре ако не мисля за конкретен час и правя това което искам в момента, нали все пак търся пълна почивка ? Уфф, правилно ли беше решението ми да дойда тук?“ В такъв момент на дълбоко съмнение единственото правилно решение е да се довериш и да следваш без да мислиш. Със сигурност зад всеки един елемент на програмата е помислено добре, нека просто следвам договорените правила и ще наблюдавам как ми се отразява всичко това.

Първи ден, по програма ставането е в 5.30, но аз се събуждам в 4.00 ч. Чувствам се бодър, излизам на терасата, тъмно е, чувам вълните на морето, мирише на море, решавам да изляза за да играя любимото си тай-чи на брега до изгрев слънце в 6.05 ч. Красиво е, никога не съм посрещал изгрева просто така, за да се полюбувам на гледката. Вълнуващо, трогателно, топло усещане да виждаш как слънчевия диск бавно се издига над хоризонта. Тази гледка е още пред очите ми – и това е може би най-ценното в нея – да виждаш изгрева винаги когато поискаш, независимо от мястото на което си и часа на деня, просто затваряш очи и слънцето изгрява пред теб, стопля лицето и душата ти.

Йога практика с Калина.

„Тук и сега ще си говорим за Йога”, казва Калина цитирайки Патанджали. Никога до сега не се бях занимавал с йога, винаги съм считал (неосведомен и високомерен) че йога е малко превъзнесена същност на елементарна практика за баланс и разтягане на тялото. Каквито и да са били разбиранията ми до сега за йога, след 10 дни истинска практика с компетентен инструктор като Калина,  изпитвам вече дълбоко уважение и откровена привързаност към тази практика. Спортувал съм какво ли не и считам себе си за човек с добра физическа култура и в що-годе добра физическа форма. На третия ден от семинара, след само три поредни практики на „най-елементарните“ според Калина йога асани, ме боляха мускулите по  цялото тяло, особено гърба и врата, което ме принуди да спя по корем няколко нощи. Въпреки това, имах усещането, че чупя вериги, в които тялото ми е сковано, усещах че правя правилните неща и  продължавах с ентусиазъм въпреки болката. Оказа се обаче, че отново съм на грешен път. Осъзнах го, докато правех една от асаните за разтягане на крака и в най-сюблимния момент, когато бях почти със сълзи на очите, към мен се приближи Калина и с нежен но настоятелен глас ми каза „Ивайло успокой дишането!“.  Колкото и налудничево да ми се стори това опитах и чудото стана – продължих да напредвам, но вече без болка и страдание, а с усмивка и спокоен дъх. Тогава си спомних какво прочетох преди време в една от книгите на Норбеков – няма никакво значение колко воля и усилия сте вложили, ако не го направите с положителна емоция и усмивка, резултата който търсите ще е остане непостижима цел.  И в момента продължавам ежедневно да практикувам йога сутрин защото се чувствам добре, защото колкото и невероятно да звучи, ободряващия и тонизиращ ефект от тази практика остава до края на деня, а щом е приятно и има ефект защо да го прекъсвам ?

Юмейхо масаж със Симеон

Бях вземал преди месеци няколко Юмейхо масажа и мислех, че знам какво да очаквам. След интензивните занимания по йога и напрежението в мускулите ми от него, Юмейхо масажа е истински благодат. Симеон – личния ми терапевт, изключително опитен и внимателен, беше като божи дар за тялото ми. Факта, че един терапевт в продължение на 10 дни работи с теб също е от огромно значение. Усещах напредък, ден след ден болката и схващането в отделни части на тялото ми изчезваха, гъвкавостта на врата, гръбнака, плешките и тазобедрените ми стави се подобриха чувствително. За съжаление, няма как да продължа ежедневно с тези масажи, но си оставам фен на тях и ще вземам винаги когато мога.

Артистични динамични практики с Лили

Напълно непозната област за мен. Изобщо нямах представа, нито разбирах в началото каква е целта, защо изобщо правим това. Подчинявах се безпрекословно, без упорство напротив с усмивка и желание  демонстрирах с жестове какво чувствам. Оставих на ръката си да прави каквото иска, да изразява емоцията ми в момента, забравих за изискванията, нормите да е красиво, цветно, разбираемо, просто се усмихвах и правех всичко, което се изискваше от мен. Не крия, че резултата не ме изненада приятно, но в същото време все още помня начина, по който се чувствах – ефирен, свободен, безгрижен. Записването на потока от мисли беше също нещо неразбираемо в началото за мен – с каква цел, защо да записвам, ами ако нищо не мисля. Правех това всеки ден в точно определено време. Първоначално – несръчно с прекъсване откровено казано трудно. Последните дни, имам текстове изписани на един дъх, които когато съпругата ми ги четеше ме попита , а къде е черновата? Няма чернова, всичко просто си е на мястото от първия път!

Пранаяма Йога, визуализации и медитация с Калина

Отново, напълно непозната материя за мен – просто слушам и следвам без да задавам въпроси, само наблюдавам резултата в мен, а той е удивителен. Калина отново ме впечатлява с ерудиция, знания, въображение и вокални умения. Трудно е да се опише толкова лично преживяване от визуализациите и медитацията. За всеки усещането е индивидуално. Практиката продължава 2 часа надвечер от 18.30 до 20.30 ч , след което се чувстваш приятно уморен и напълно психически разтоварен. Медитацията при мен има леко наркотичен ефект. Това е друга реалност – твоята реалност, в която всичко е както ти харесва, както ти го разбираш, както го желаеш – някак несъзнателно, неуправляемо и именно за това магнетично. Ако не са болките в колената и тазобедрените стави, защото тялото ми все още не е привикнало на седене в медитативна поза дълго време, имам желание да остана така  още и още и още.

За храната

Доста странна на вид и на вкус за мен, напълно различна от стандартните храни, с които съм свикнал – месо, тестени и млечни продукти. Е, поне с липсата на кафе нямах проблем, защото и без това кафе не пия. Всичко друго обаче беше ново за мен. Отново, както с йогата, арт терапията и медитацията – доверявам се напълно, ям каквото има и то с усмивка на уста. Е, ям бавно, по-бавно от обикновено за да мога да се насладя на много финния вкус на кашите, пюретата и странния микс от салати. След третия ден удоволствието от храненето вече беше естествено, а не умишлено насаждано от мен. Чувствах се леко, не усещах глад. Липсата на вечеря от начало малко ме стагнира. Съзнателно се питах вечер – „Ти не си ли гладен? Отново провери, наистина ли не си гладен?“ Всичко си беше на ред, не изпитвах глад, съня ми беше дълбок и продължителен, чувствах се перфектно. Знам, че храната е важна за доброто настроение, но не предполагах, че храна от този вид може да има такъв положителен ефект върху тялото и настроението ми. Човек трябва да опита не за ден  два, а по продължително време за усети и след това да се наслади на баланса в тялото си, на липсата на няколкото излишни килограма, на дълбокия и здрав сън, на доброто настроение и жизнен тонус.

Мълчанието

Десет дни пълно мълчание, без телефон, без телевизия, без книга и нищо друго за четене. Звучеше ми малко зловещо в началото, но аз обичам предизвикателствата и бях любопитен, как ще ми се отрази, как ще го понеса, ще се справя ли. Трябва да призная, че ми се получи доста естествено. Не изпитвах нужда от телефон, телевизия или да поддържам разговор с хората около мен. Не се интересувах от нищо освен от собствените си мисли и графика за отделните практики на семинара. Това което трудно преодолях обаче беше инстинктивната нужда, когато се разминавам с хора да ги погледна в очите и да ги поздравя, макар и с поглед. Непривично ми беше да си гледам постоянно в краката и да се държа като бурсук (намръщен, нелюбезен, лош човек). Положителната страна на тази практика обаче ме удиви. След третия ден всичко си дойде на място, както каза Биляна в самото начало, „след третия ден ще ви е все едно и ще го приемете за нещо естествено“. Не само това, след третия ден, когато отпадна естествения отпор към наложената волево от мен практика на мълчането, започнах да осъзнавам, колко много губим в говорене и мислене на нищо. Говорим от куртоазия с приятели и колеги, говорим на маса, говорим до като се разхождаме, говорим за това което не мислим в крайна сметка само говорим без смисъл, без следа в съзнанието ни. В последствие мислим за това което сме казали, кого и как евентуално сме засегнали, как би било тълкувано казаното от нас от хората около нас. Така допълнително губим време и ценна енергия. Всичко това можем да си спестим, ако сме малко по-пестеливи в говоренето си. Следвам просто мотото – По добре не казвай нищо от колкото да кажеш нищо – защото мога цялото това време да използвам пълноценно за да подредя мислите си в мълчание, резултата, от което повярвайте ми се помни с месеци, остава чувство за пълнота и дава смисъл на времето прекарано в мълчание.

Сега, отново съм на работа, отново с телефон в ръка и „развързана“ да говори уста. Отношението ми вече към всичко това е различно. В програмата „План да Бъда“ получих не само желаната от мен истинска почивка, получих ново разбиране за това, кой съм, какво е моето призвание, получих ново възприятие за света около мен. Всъщност толкова е просто и именно за това е толкова трудно за постигане. За да направиш промяна първо трябва да осъзнаеш нуждата от нея и второ, да имаш волята да направиш първите стъпки по новия път. Бъди себе си и го направи!

Творчески психо-динамични практики

Груповите психоаналитични и психо-динамични практики имат за цел да развиват вътрешния свят, емоционално разбиране и опит на участниците, помагайки им да осъзнаят личния си потенциал и сила. Работата в група подкрепя и способността за гледане в перспектива, поемането на отговорност, пътя към самостоятелност и зрялост. Собственият креативен потенциал се разширява и то не толкова заради използването на художествени изразни средства, а заради осъзнаването и осветляването на вътрешната ни лична сцена.

За успешното завършване на практиките от огромно значение е пълното доверие в процеса, пускането на вътрешния контрол, отварянето на съзнанието за нова перспектива, промяна, учене. И в този контекст – смелостта носи дълбоко удовлетворение.

Важно е да отбележим, че практиките не са само преживяване, капсулирано във времето и оставящо ни приятен спомен. Спортната психология и други съвременни методи предлагат много практични и прости техники, които стига да бъдат прилагани с постоянство, предизвикват явни промени в нагласата ни към действителността. А това от своя страна ни помага да живеем с повече лекота и да присъстваме осъзнато в моментите на живота.

Трансформацията или тихата промяна, които ще усетите или прозрете по време на програмата Plan to Be, биха могли да останат с вас завинаги. Това ще бъде и основна цел на работата ни – интеграция на преживяното и наученото, и запазване на духовната ни същност в ежедневието.

 

Лилия София Попганчева,

Групов аналитик, умствен треньор, обучавана в психодраматични техники, групова анализа и енергийна психология

Как да се освободя от страданието

Това е притча, за която се сетих по повод вчерашен разговор с една жена. Писахме си (разговорът беше виртуален) почти два часа. Не се чувстваше добре. Искаше подкрепа и разбиране. Дадох каквото можах, но наистина всеки сам трябва да се отърве от страданието, от чувството за наказаност, от усещането за неразбраност. Ако всеки един сам не излезе от този капан, няма как да се почуствате обичани и щастливи. Няма как да се харесате на хората, които са около вас, ако не се приемете и не се харесате. Не е лесно, но не е невъзможно. И от там започва всичко. Защото каквото и да правите, за да оздравите физическото си тяло, то няма да има добър резултат, ако не не се освободите от всичко, което сте натрупали в “килера” на душата си. Отървете се от страданието. Наистина. Каквото и да е положението, не забравяйте, че винаги може да бъде и по-лошо. Бъдете благодарни за това, което имате и го обърнете в своя полза. Работата със себе си е най-трудната, плашеща и продължителна. Казвам ви го от опит. Но когато започнеш и когато усетиш промените – няма как да спреш. Правете това, което е най-добро за вас. Наслаждавайте се на живота и бъдете щастливи. Днес. Тук и сега. 

Биляна / 05.03.2019

Ето и притчата:

Един мъж искал да се освободи от страданието и отишъл в будистки храм, за да потърси учител, който да му помогне. Отишъл при Учителя и му казал:
– Учителю, ако медитирам по четири часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?
Учителят го погледнал и отвърнал:
– Ако медитираш по четири часа на ден, вероятно ще са ти необходими десет години.
Мъжът решил, че може да направи и повече, и попитал:
– Учителю, ами ако медитирам по осем часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?
Учителят го погледнал и рекъл:
– Ако медитираш по осем часа на ден, вероятно ще са ти нужни двадесет години.
– Но защо ще ми отнеме повече време, ако медитирам по-дълго?, попитал мъжът.
Учителят отвърнал:
– Ти не си тук, за да жертващ радостта или живота си. Тук си, за да живееш, да бъдеш щастлив и да обичаш. Ако можеш да дадеш най-доброто от себе си за два часа медитация, но вместо това медитираш по осем часа, само ще се измориш, ще се отклониш от целта и няма да се наслаждаваш на живота си. Прави най-доброто по силите си и тогава може би ще научиш, че независимо колко дълго медитираш, можеш да живееш, да обичаш и да бъдеш щастлив.

МОНАСИТЕ, РЕКАТА И МОМИЧЕТО

Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко приди да стигнат храма не издържал и попитал:
– Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
На което първия монах отвърнал:
– Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си….

В търсене на истината и любовта – записки от ашрама

“…разбрах какво съм аз и защо е трябвало да съм тук. Аз съм човекът, който прегръща дървото, целува камъка, лети с вятъра, гали водата и танцува с огъня. Това беше моята мантра. Това беше моето сливане с петте елемента. И не е тайна, защото това важи за всеки човек, просто трябва да се осъзнае. ”

(more…)

Поредното вдъхновение водите на Ганга или пътешествието като лек

За онзи, който вижда висшия Брахман, всичко е съвършено,
Целият свят е рай, всички дървета изпълняват желания,
Всички води са чисти като водите на Ганга, всички дела са свещенодействия,
Всяка дума е мъдра и всяко място е свято.
Шанкара, из Песен на осемкратната благословия

(more…)