Творчески психо-динамични практики

Груповите психоаналитични и психо-динамични практики имат за цел да развиват вътрешния свят, емоционално разбиране и опит на участниците, помагайки им да осъзнаят личния си потенциал и сила. Работата в група подкрепя и способността за гледане в перспектива, поемането на отговорност, пътя към самостоятелност и зрялост. Собственият креативен потенциал се разширява и то не толкова заради използването на художествени изразни средства, а заради осъзнаването и осветляването на вътрешната ни лична сцена.

За успешното завършване на практиките от огромно значение е пълното доверие в процеса, пускането на вътрешния контрол, отварянето на съзнанието за нова перспектива, промяна, учене. И в този контекст – смелостта носи дълбоко удовлетворение.

Важно е да отбележим, че практиките не са само преживяване, капсулирано във времето и оставящо ни приятен спомен. Спортната психология и други съвременни методи предлагат много практични и прости техники, които стига да бъдат прилагани с постоянство, предизвикват явни промени в нагласата ни към действителността. А това от своя страна ни помага да живеем с повече лекота и да присъстваме осъзнато в моментите на живота.

Трансформацията или тихата промяна, които ще усетите или прозрете по време на програмата Plan to Be, биха могли да останат с вас завинаги. Това ще бъде и основна цел на работата ни – интеграция на преживяното и наученото, и запазване на духовната ни същност в ежедневието.

 

Лилия София Попганчева,

Групов аналитик, умствен треньор, обучавана в психодраматични техники, групова анализа и енергийна психология

Как да се освободя от страданието

Това е притча, за която се сетих по повод вчерашен разговор с една жена. Писахме си (разговорът беше виртуален) почти два часа. Не се чувстваше добре. Искаше подкрепа и разбиране. Дадох каквото можах, но наистина всеки сам трябва да се отърве от страданието, от чувството за наказаност, от усещането за неразбраност. Ако всеки един сам не излезе от този капан, няма как да се почуствате обичани и щастливи. Няма как да се харесате на хората, които са около вас, ако не се приемете и не се харесате. Не е лесно, но не е невъзможно. И от там започва всичко. Защото каквото и да правите, за да оздравите физическото си тяло, то няма да има добър резултат, ако не не се освободите от всичко, което сте натрупали в “килера” на душата си. Отървете се от страданието. Наистина. Каквото и да е положението, не забравяйте, че винаги може да бъде и по-лошо. Бъдете благодарни за това, което имате и го обърнете в своя полза. Работата със себе си е най-трудната, плашеща и продължителна. Казвам ви го от опит. Но когато започнеш и когато усетиш промените – няма как да спреш. Правете това, което е най-добро за вас. Наслаждавайте се на живота и бъдете щастливи. Днес. Тук и сега. 

Биляна / 05.03.2019

Ето и притчата:

Един мъж искал да се освободи от страданието и отишъл в будистки храм, за да потърси учител, който да му помогне. Отишъл при Учителя и му казал:
– Учителю, ако медитирам по четири часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?
Учителят го погледнал и отвърнал:
– Ако медитираш по четири часа на ден, вероятно ще са ти необходими десет години.
Мъжът решил, че може да направи и повече, и попитал:
– Учителю, ами ако медитирам по осем часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?
Учителят го погледнал и рекъл:
– Ако медитираш по осем часа на ден, вероятно ще са ти нужни двадесет години.
– Но защо ще ми отнеме повече време, ако медитирам по-дълго?, попитал мъжът.
Учителят отвърнал:
– Ти не си тук, за да жертващ радостта или живота си. Тук си, за да живееш, да бъдеш щастлив и да обичаш. Ако можеш да дадеш най-доброто от себе си за два часа медитация, но вместо това медитираш по осем часа, само ще се измориш, ще се отклониш от целта и няма да се наслаждаваш на живота си. Прави най-доброто по силите си и тогава може би ще научиш, че независимо колко дълго медитираш, можеш да живееш, да обичаш и да бъдеш щастлив.

МОНАСИТЕ, РЕКАТА И МОМИЧЕТО

Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко приди да стигнат храма не издържал и попитал:
– Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
На което първия монах отвърнал:
– Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си….

В търсене на истината и любовта – записки от ашрама

“…разбрах какво съм аз и защо е трябвало да съм тук. Аз съм човекът, който прегръща дървото, целува камъка, лети с вятъра, гали водата и танцува с огъня. Това беше моята мантра. Това беше моето сливане с петте елемента. И не е тайна, защото това важи за всеки човек, просто трябва да се осъзнае. ”

(more…)

Поредното вдъхновение водите на Ганга или пътешествието като лек

За онзи, който вижда висшия Брахман, всичко е съвършено,
Целият свят е рай, всички дървета изпълняват желания,
Всички води са чисти като водите на Ганга, всички дела са свещенодействия,
Всяка дума е мъдра и всяко място е свято.
Шанкара, из Песен на осемкратната благословия

(more…)